Опасни игри🔞

Петнадесета глава

Ина

Утрото настъпи. С това и непоносимо главоболие. След горещата сцена на балкона с Омуртаг, аз изпих още две чаши и отново правихме секс,но този път на леглото му. Аз го чуках,той ме чука,свърших два пъти и заспах на мига. Сега съм гола и макар с болка в главата, чувствам се крайно задоволена. Обръщам глава на другата страна,но съм сама. Омуртаг го няма.

Бавно се надигам от леглото и поглеждам към часовника. Очите ми се разширяват. Часът е 09:50. Мамка му. Трябваше вече да съм на работа.

Защо не ме е събудил?

Вече съм на крака и припам към банята. В апартамента цари тишина,значи съм сама. Ще се изкъпя,но тук нямам дрехи,а вчерашните няма да ги облека. И все пак си удрям един душ с неговия душ гел и се увивам с неговия халат. Излизам от банята и виждам оставен ключ на масата пред дивана. Сигурно е ключа за моя апартамент. Така и не ми дадоха друг след катастрофата. Все някой ме прибира и взема.

Заключвам апартамента на Омуртаг и отключвам моя с другия ключ. Като вляза тук и очите ми оглеждат всеки ъгъл,в търсене на камери. Няма откъде другаде да знае Омуртаг за момента с Исперих,ако не е монтирал някъде камера. Прегледах всяко кътче в спалнята и не открих нищо. Сега съм предпазлива и общо взето гледам да не стоя много тук.

Вземам нова тениска за работа и черен клин. Набързо се обличам и оставам халата на отворената врата на гардероба за да изсъхне. Сресвам разчорлената си коса и я връзвам на опашка. Нямам време да слагам грим,за това директно излизам от вкъщи. В бързината,изтървам два пъти ключа,но накрая успявам да заключа.

В същото време съседната врата се отвори и се показа Исперих. Изглежда много зле. Лицето му е подпухнало,превил се е на две, сякаш изпитва неописуема болка.

-Господи. Добре ли си? - притичвам към него и със загрижено изражение го оглеждам за да разбера къде го боли.

-Бил съм и по-добре.

-Какво е станало? - Исперих влиза в апартамента и решавам да го последвам.

-Нападнаха ме,това е.

-Как така са те нападнали? Какви ги говориш? - вчера не го видях в бара. Бях погълната от работа.

-Няма значение. Тръгвай! Ето ти ключа за колата. -хвърли ми ключовете,сякаш на челото ми изписва,че съм шофьор.