Тринадесета глава

70 18 2
                                    

Омуртаг

Тишината е смразяваща. От дете я мразя. Тя ме поглъща и дърпа всичките ми инстинкти да изплуват на повърхността. Едва издържам на натиска. А не искам да го предизвикам. Да дразниш главатаря е самоубийство. Той е най-големия на улицата и никой не му се противопоставя. Но това се промени. Аз го промених.

Обръщам пясъчния часовник и размишлявам над написаното. Имам две минути да реша. Дали да променя изцяло живота си,да издам ходовете си,мислите си. По дяволите. Не съм готов за това и нервно отварям и затварям запалката. Моята играчка.

-Не мога! - Крум се напрегна. Реакцията ще бъде остра като острието на мачетето,което подхвърля откакто е влязъл в клуба. Всеки път като погледна гравирания череп и си напомням,че не трябва да го провокирам.

-Тунчев...-изръмжа като мечка Гризли. Само чакам да се изправи и да се нахвърли върху мен. -...разчистих ти пътя. Клубът е твой....-разпери ръце той. -...заложната къща е под моя закрила. Имението е чисто и...

-Кой е убиеца на брат ми? - прекъсвам го аз,озъбвайки се пред очите му.

-Полицията е корумпирана. Няма да открие убиеца. -това вече го разбрах. Тъпите копелета не си правят труда да го открият. Безполезни са. -Работя по въпроса,но ми трябва твоето съгласие.

-Ако откажа,ще свърша като Душев. -нямам представа къде е бившия собственик на клуба. Само виждам подписа на документа за прехвърляне на собствеността на клуб "Екстаз". А сделката не беше такава с Вълев. Трябваше да бъде мой партньор. Матей написа нов договор,но тук виждам само моето име. Отдавна се точа да превзема това място. Моите хора следяха всичко случващо се тук, но Крум ме изпревари. Не очаквах да го прекърше.

-Душев ме излъга. Искаше да забави сделката само за да му дам време да изтегли дилърите си. -поглеждам към документите и не знам кое повече ме отблъсква. Собствеността върху клуба,която се оказа подарена от Главатаря или това,че сега съм му длъжник. Хитър е. Преди месец му отказах и сега се опитва да ме спечели по друг начин. Не само с приказки и обещание,но и с действия. Разбрал е,че душа наоколо.

-Защо искаш да ме включиш? - Крум седна и взе папката. Не е с маска и мога да видя как очите му потъмняват. Стават черни като мрака,който ме преследва всеки път,когато той е с мен в едно помещение.

Опасни игри🔞Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang