Опасни игри🔞

Шестнадесета глава

Омуртаг

Да пусна целият си гняв поражда в мен сила,която не мислих,че притежавам. От кокалчетата ми капе кръв,но това още повече ме зарежда. Удар след удар,звяра,който криех от години,вече го пуснах на свобода. Да,аз съм тих на улицата. Не създавам проблеми,стига да не ме предизвикат. Крум ме разгада,но досега никой друг не се осмелява да го направи. Властта го подчини и колкото да не ми се иска да знае почти всичко за мен, трябва ми съюзник. Затова донякъде мога да му се доверя. Разбира се,не напълно. Не знаеш кой ще те предаде. Собственият ми брат ме предаде. Остави ме. И вместо да бъдем сюзници и братя по кръв,той реши сам да властва. Да поеме бизнеса на баща ни и да парадира с това.

Оставих го. Не се месих. Не правих нищо друго,освен да го мисля за мъртъв. Така все някакси се справях. Свикнал със самотата и да вярвам на себе си. Не допусках никого. Не и изцяло. Сега моят звяр надделява над всички мисли и мога да продължа. Жертвите ми ги убивам с огън,както дракон отваря устата си и избълва своето оръжие. Изпепелявайки всички пред очите си,аз се чувствам точно такъв.

Оголвам зъби и още един път замахвам. Главата му се наклони на една страна,неспособен да я изправи и да ме погледне в очите. Маламир я държи и този тук е доказателството за това,че през цялото време ме е следял. Изчакал е удобен момент за да я хване и сега още повече се ядосвам на Исперих. Казах му да я придружи до клуба. Толкова ли е слаб,че да не може да се справи с мъж като Маламир? Напоследък се държи странно. Вече си мисля дали не е започнал пак. Дали

решението ми,което взех, не беше сигурен риск.

Момче на осемнадесет години,наркоман и крадец,с майка наркозависима и баща пияница,аз го прибрах. Знаех,че ще е труден път,но не и невъзможен. Изпратих го в клиника за да се изчисти. Плащах в повече за да ме информират за всичко свързано с него. На два пъти се опита да избяга,макар да ми обеща,че ще се промени. След шестия месец показа добри резултати и след още шест,той беше друг човек.

Хората са казали,никога не се доверявай на наркозависим. Те са непредвидим. Готови да жертват всичко за дозата си. Дадох му дом,храна,дрехи и пари. Две години ме лъга,че не взема. Хванах го. Изяде повече удари,отколкото ми се искаше. Но така се научи,никога повече да не ме лъже. И,ако сега разбера,че ме е лъгал,докато аз дадох всичко за да не опропости живота си,ще изяде не само няколко удара по лицето си. Ще усети гнева ми,както този мъж сега го усеща.