Опасни игри🔞

Дванадесета глава

Исперих

От час чакам на уреченото място и нищо не се случва. Не може да е толкова лесно. Никога не е било. Изпитанията са непредвидими. Мога да претегля възможностите си. Научен съм да го правя и за жалост,аз трябва да остана и да продължа да чакам. Последствията може да са колкото крайни,толкова и пагубни. Но се държа. Така както трябва да се държи един от хората на Омуртаг Тунчев.

С примерени крачки обиколих първия етаж и смятам да се кача горе и да вляза във всяка една стая. В Имението е студено и мрачно. Нищо по-различно от купища хвърлени пари и пълна безвкусица. Имало е персонал,който да се грижи за по-важните помещения и след смъртта му, всички са били убити. Все още се виждат следите от борба. Има счупени чаши,хвърлени прибори по земята и нож,който е бил използван върху човек. Кръвта е засъхнала. 

На вторият етаж не е по-различно. Единствената разлика е,че се вижда къде са били труповете. Засъхнали локви с кръв има навсякъде. На стените също. Пръските кръв са от куршум.

Влизам в тъй наречения кабинет и с един поглед разбирам,че се е тършувало. Търси ли са това,което търся и аз. Моята задача е да намеря записките. 

Но преди това ще си изтърпя наказанието. Иначе няма да изляза от тук. 

А защо е решил да е в Имението на брат му. Само той знае какъв е смисъла. Аз просто го следвам и изпълнявам заръчаното. Никога не съм се оплаквал. И сега няма да го направя. Знам,че съм виновен. Поддадох се,а не трябваше. Може да е всякакъв,но държи на думата си и очаква аз също да държа на своята. Има си принципи и правила. Ако спазваш,те възнаграждава,ако кривниш, те наказва. Всичко изглежда като една игра. Животът му като цяло е една игра. И винаги измерва времето с пясъчен часовник. Така преценява какъв ход да предприеме и до къде ще стигне. Не един път съм го виждал да обръща пясъчния часовник и да мисли. Сякаш това време,което е точно две минути,го препраща някъде другаде,където е само Той,никой друг. Не повтаря на същия ден. Двете минути са достатъчни да пресъздаде думите в истина,образите в действащи лица и ситуациите в реалност. 

Претърсвам всяко кътче и както предположих по-рано не откривам нищо. Ваньо Тунчев погреба не само себе си,но и проклетите записки. 

Излизам от кабинета и влизам в следващата стая. Обикновена спалня. Бих казал,че тук е спал един от охранителите му. С отегчение затварям вратата и отивам към следващата. Много стаи и нищо интересно. И тази е същата като предната.