Опасни игри🔞

Първа глава

Ина

След шест месеца

Ще се задуша,ако скоро не отворят този ужасен сандък. Едва се съгласих да ме напъхат в него и сега правя всичко възможно да не отключа безвъзвратната паника в себе си. Освен нуждата да си поема въздух,трябва да се представя като едно невинно момиченце. Това естествено ще бъде лесна задача за мен,тъй като аз с години се превръщах в точно такава ,само за да не ям бой всеки ден. Слушах и изпълнявах. Бях като едно кротко кученце с повод. Дърпат го там ,където им е удобно. Галят го само като е добричко и посягат към него,когато се опълчва.

-Какво е това,мамка му? - прогърмя силен и режещ глас. Чак потръпвам от тонът му.

-Не знам,шефе! Преди половин час пристигна.- настъпи тежко мълчание,а аз едва дишам. Помолих за лек отвор,колкото да влиза въздух. Имам чувството,че няма никакъв отвор и са ме оставили тук да умра.

-Отвори го! -нареди същият глас. Не усещам никакъв акцент,а ме предупредиха,че би трябвало веднага да разбера. Или се прикрива,или ме лъжат.

Затаявам дъх,когато започнаха да блъскат по катинара. Най-сетне ще изплувам на повърхността и ще мога да дишам.

Отварят сандъка и се налага няколко пъти да премигна заради внезапната светлина. -Исперих,започвай да говориш,в противен случай ще подпаля всички ви. - леко се изправям и се опитвам да фокусирам хората пред себе си.

Излъгах,когато казах,че съм срещала брата на Ваньо Тунчев. Чудовището ,което умря преди шест месеца. Направих своя избор и искам да живея,макар да завися от други хора. Отново те ще определят съдбата ми,но се надявам като приключи всичко това,ще си тръгна по живо и по здраво и ще продължа напред.

-Нямам представа коя е жената. -отговори Исперих. Гласът му е по-мек,за разлика от намръщения тъмнокоско седящ пред бюрото си. Държи интересна запалка в ръката си и постоянно я отваря и затваря.

-Коя си ти,по дяволите? - прегръщам се с ръцете си и правя най-невинното изражение. Аз съм едно изгубено момиче на двадесет и пет години. Не отговарям. Свеждам глава за да не си помисли,че се опитвам да го оглеждам. Ще имам предостатъчно време за това. -Говори! - свивам се в сандъка и леко поклащам глава. Чернокоско с пригладена назад коса се изправя от стола и с премерени стъпки се приближи към мен. Веднага аромат на тестостерон и надмощие се залепи за ноздрите ми. Този вид мирис ми напомня за Ваньо и насилието към мен. Трябва да съм погнусена,да мразя това,което правя,но е по-силна волята да продължа напред. Да сложа край на безпомощната Ина и да започна наново като различен човек. По-сигурна,по-смела и настоятелна с това,което искам да постигна в живота.