1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 1: Всекидневието на един бизнесмен

[Сеул, Южна Корея]

Улиците бяха изпълнени с тичащи хора. Никой не обръщаше внимание на другите около него. Всеки се интересуваше само от себе си. Като поточна линия, хората се бяха отправили към работните си места. Само това имаше значение- работата. 

По натоварените улици на Сеул, измежду обикновените коли, се отличаваше една. Светлосиньо BMW 8 i караше бързо, и подминаваше всички коли на пътя си. 

- Две минути, господине. - каза шофьорът Себастиан. 

На задната седалка,скръстил краката, седеше господин Чой Хюн. 

Беше облечен в черен костюм, умело комбиниран с тъмносиня вратовръзка. Хубавите костюми му бяха запазена марка. 

- Много добре, Себастиан- каза той, докато поглеждаше скъпия си часовник- Тъкмо навреме. 

Колата спря пред главния офис на KBS, една от най-влиятелните медийни компании в Южна Корея. 

Чой отвори вратата на скъпата кола, и се насочи право към голямата входна врата. С плъзгане вратите се отвориха пред него. 

На около 5 метра от входа беше разположено голямо бюро. Там седеше една от многото секретарки в компанията, но тази се отличаваше с особен статут сред останалите. 

Когато го видя да се задава, тя се усмихна. 

Чой й кимна с глава и взе листа, на който бяха написани срещите му за деня. 

- Поръчай да ми бъде приготвено кафе. 

- Веднага господин Хюн- побърза да каже тя. 

 После, като ударена от ток, секретарката скочи от стола си и побърза да се обади по телефона.

*

Чой влезе в асансьора и натисна копчето за 35 етаж. Там се намираше офисът му и голямата конферентна зала. 

След няколко минути пътуване, асансьорът най-накрая спря. 

35 етаж изглеждаше като фоайе на 5 звезден хотел. Стъклени врати преграждаха конферентната зала и я отделяха от коридора. Тя беше празна. Огромната дълга дървена маса беше оградена от черни кожени столове. Имаше голяма медия и бяла дъска. Всичко беше идеално подредено и чисто.

След като отмина конферентната зала, той се запъти към големия си офис, който се намираше точно след нея. Пред вратата, седнала на малко бюро, беше неговата лична асистентка Лий-Ан.