1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 2: Животът на Куон.

След срещата си с Чой Хюн, Куон не можеше да си намери място от вълнение. Нямаше търпение да се срещнат отново. За него Чой беше идол, модел за подражание. 

Куон живееше в хубав апартамент в центъра на Сеул. Не беше много голям, но пък беше добре обзаведен. Единственият му съквартирант бе персийската му котка Мисо* (озн. усмивка на корейски) 

Цял ден прекара в приготовления за утрешния ден. Подготви си въпросите и прибра всичко необходимо в чантата си. Извади си дрехи, които изглади и постави на закачалки. 

Но следобед, най-добрата му приятелка, Айко се обади.  

- Трябва да излезем и да ми разкажеш всичко! Разбра ли?- Айко беше много развълнувана за своя приятел и буквално крещеше по телефона- Ама всичко, до най-малката подробност!

Куон се смееше. 

- Добре, добре. След един час на нашето място.. Ще разкажа всичко.

- Чак след час.. Уф добре. Много обичаш да ме държиш под напрежение- каза тя. 

Куон затвори телефона. 

*

Със Айко се срещнаха в любимото си кафене. Там сервираха може би най-хубавия сладолед в цял Сеул. 

Айко отново беше облечена ексцентрично. Носеше голям червен блузон, който стигаше до коленете. Беше облякла накъсани черни дънки и високи червени токчета с капси. А ярко червената й коса се виждаше от километър. 

Още не бяха седнали и Айко побърза да го разпита. 

- Не мога да чакам вече Куоооооон! Кажи ми как мина срещата с Чой Хюн, направо не издържам. 

Куон се засмя. След това й разказа как е протекла цялата среща. 

- НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ УТРЕ ЩЕ ОБЯДВАШ С НЕГО! Това е направо върха! А сега да те питам ..- Айко вече не викаше толкова- .. наистина ли е толкова красив колкото по телевизията? 

Тя се беше привела напред. 

Куон също се приведе, имитирайки я. 

- На живо е по-красив.. - каза той тихо. 

След това и двамата се засмяха. 

- Харесваш ли го? - запита неочаквано Айко. 

- Кой?- Куон се направи, че не разбира. 

Айко се ухили до уши.

- Харесваш гоо- каза тя, ръчкайки го с лакът. 

-Добре де, добре. Може би. 

- ЗНАЕХ СИ!- Айко извика с пълно гърло.

- Шшт, бъди по тиха- изшътка й Куон. 

Айко се огледа. Всички в кафенето се бяха обърнали към тях. 

- Опа, извинете.- каза смирено, след това започна да шушне- Харесваш гоо.. 

Тя го гледаше и се усмихваше. 

- И той ще те хареса, казвам ти- продължи тя- Та ти си прекрасен човек! Голям задник ще излезе, ако те изпусне..

-Ей, ей- прекъсна я Куон- Все пак вчера разбра, че съществувам. Нямай такива големи надежди.

- Но те е поканил на обяд, м? Аз не съм чувала интервюта да се правят докато участникът обядва.. А и е казал на шофьора си да те вземе и да те закара на място.. Мирише ми на романтика- Айко му смигна. 

- Може и да си права.. Какво ще правя без теб- каза Куон докато й се усмихваше. 

- Ами, щеше да лежиш в някоя канавка лошо облечен- засмя се тя. 

Дойде сервитьорът с поръчката. Две големи плодови мелби с шарени пръчици и допълнително какаов сироп. 

- Нямам търпение да омета това съкровище- каза Айко докато взимаше лъжицата си. 

Куон се замисли върху думите на Айко относно срещата им. Наистина имаше нещо. Е, изглежда утре щеше да разбере.