1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 6: "Остани.."

Куон се преобличаше.  Ръцете му още трепереха от случката. Беше затворил вратата на спалнята, но не знаеше защо. Чой вече го беше видял гол, нали все пак го беше преоблякъл!?

Бързаше да се прибере, имаше много работа по интервюто .. което така и не завърши.

На вратата се почука.

- Момент само.. -каза Куон, докато обличаше набързо блузата си. 

След това отвори вратата.

Пред него, в цялата си прелест, беше застанал Чой Хюн. С разкопчана бяла риза и черен панталон, той се подпираше на вратата и го гледаше странно. 

- К-какво? - каза Куон, забелязал погледа му.

- А, нищо.. - каза той махайки с ръка- .. просто си облякъл блузата на обратно. 

Куон се сепна. Погледна към блузата и видя ръбовете.

Неохотно се почеса по главата.

Чой му се усмихна.

- Остани при мен..- каза той все още усмихвайки се.

- Не мога, трябва да се върна вкъщи. Имам още работа по интервюто.. А и котката ми е сама от вчера, сигурно е гладна..

Чой се доближи до него. 

- Остани..- повтори му той още по-нежно- Вземи си котката, а след работа ще ти помогна с интервюто.. Без повече игрички обаче.

Той му смигна. 

Куон още не можеше да осъзнае какво се случва. Нима Чой Хюн, един от най-влиятелните мъже в Корея, искаше от него да остане? Кога изобщо се стигна до тук? Куон винаги беше искал това .. Още откакто, преди две години, го бе видял за първи път по телевизията..

- Аз съм студент, не мога просто така да зарежа всичко и да се преместя. Трябва да завърша и след това да си намеря хубава работа, а и..

Чой го прекъсна. 

- Ще работиш за мен- каза той- Ще получаваш добри пари и ще работиш сред много професионалисти.. 

- Не мога, не е редно.. 

- Настоявам. Откакто те срещнах, не искам да оставам без теб.. Това дори е малко смахнато- засмя се.

-"Това е много смахнато.. Още по-смахнато е, че съм съгласен да дойда и да живея с теб.."- помисли си Куон.  

Но нещо му подсказваше, че може би избързват. 

- Нека направим така- каза Чой- Остани с мен за един месец. Ще работиш в компанията .. Можеш да го включиш като част от практиката си, и така няма да прекратяваш следването. А след като изтече този месец, искам да ми кажеш дали си готов да останеш с мен.. Този път завинаги.

Чой се пресегна и  хвана ръката му. Погледна го в очите. Куон видя решителността на този човек, както и на какво беше готов.. Само за да не го изгуби. Стана му много мило.

Много искаше да остане при него. Имаше чувството, че беше срещнал сродната си душа.. А както изглеждаше, и Чой мислеше така.

Куон стисна ръката му и се усмихна. 

- Съгласен ли си?- запита Чой с надежда, взирайки се в кафявите му очи.

- Добре .. - каза несигурно- Но трябва да си взема багажа и..

- Себастиан ще се погрижи за всичко.. О, и да не забравим, че ще донесе и кучето ти. 

- Имам котка.- поправи го Куон.

- А така ли? Стори ми се, че каза куче.. Нищо, аз обичам да се грижа за всякакви животни. 

Лъжеше. Никога не беше имал животно. Е, имаШЕ рибки.. Но след като не се беше прибирал от три дена за да ги нахрани, те бяха измрели. 

- Чудесно- зарадва се Куон- Мисо ще ти хареса, тя е прекрасна..

Чой пусна ръката му. 

- Аз трябва да тръгвам. Утре ела за интервюто .. А дотогава изчакай Себастиан да ти донесе всичко. Аз ще се върна късно, но ще имам малко време за теб. 

След това бързо го целуна, закопчавайки копчетата на ризата си.

И излезе. 

Куон остана сам в големия апартамент. За това и успя да го разгледа по-обстойно. 

Апартаментът беше тристаен, но за сметка на това стаите бяха огромни. Спалнята, която му се стори голяма, се малееше пред трапезарията. Навсякъде имаше скъпи сувенири от цял свят. На земята, точно до писалището, имаше глобус. Този глобус беше три пъти по-голям от самия Куон. 

В средата на стаята беше разположена масивна дървена маса. Краката й бяха издълбани и приличаха на увиващи се лиани. До масата стоеше само един красив стол във формата на трон. 

Отстрани, по големите витрини близо до масата, бяха наредени кристални сервизи и всякакви други декоративни фигури. 

Стилът на трапезарията беше изчистен и стилен. Имаше много старинни елементи, но общата му визия беше артистична и изобретателна.

На Куон най-много му хареса коженият диван. В единия му край имаше одеяло, имитиращо леопардова окраска. Той беше готов да легне и да заспи там. 

Но вместо това реши да се обади на Айко, и да й сподели новината. Беше сигурен, че тя ще откачи.. Както винаги.