1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)

Глава 27: "Какво стана?"

- Куон .. - чуваше се нежен глас, който го викаше. 

Той усети и топлата ръка, която го галеше по главата. 

Отвори очите си и видя Чой, който седеше на дивана до него. 

- Време е да ставаш- каза той докато се взираше в очите му.

Куон се изправи бавно и погледна към часовника. Беше 7:30. 

Значи все пак Чой го събуди.. Ако не го беше направил, Куон сигурно щеше пак да закъснее.

- Ставам - той се прозяваше и едновременно говореше. 

Това накара Чой да се усмихне. 

- Извадил съм ти дрехи- той посочи сгънатата купчина до него - Не искам пак да закъсняваш, защото ще се караме. 

Той изобщо не звучеше строго.. по-скоро мило и шеговито. 

Куон се изправи, взимайки сгънатите дрехи. Забеляза, че това не бяха дрехи за работа. Бяха като за разходка из парка.

- Във вторник не ходим с костюми - каза Чой - това е нещо като обичай на компанията .. Баща ми го измисли преди да се .. оттегли окончателно. По този начин се чувстваме по комфортно на работното си място. Не съм длъжен да го правя, но днес имах такова настроение. 

- Разбирам. Всички ли трябва да са облечени така? 

- Не разбира се. Само тези които искат.. 

Куон се радваше, че няма да ходи с риза и черен панталон. Вече започваше да се чувства не като асистент, ами като сервитьор.

Облече се на бързо, а Чой още седеше на дивана и го наблюдаваше. 

- Тръгваме ли? 

- А, да - Чой поклати с глава - Тръгваме. 

*

Когато излизаха от сградата, Чой хвана ръката му. Една жена тъкмо минаваше по улицата и ги видя. По лицето й се изписа гримаса. Тя сбърчи нос, и започна да ходи по-бързо за да ги отмине. 

Куон се почувства странно. Сякаш правеше нещо нередно .. Докато Чой само се подсмихваше, играейки си с ръката му.

Отпред беше паркирал Себастиан. Както винаги стоеше пред колата, отворил задната врата в очакване на тяхното появяване.

- Господа - той им се поклони.

Куон искаше да пусне ръката му, но Чой не му даваше тази възможност. Беше затегнал хватката си, и  не му даваше възможност да се отскубне..