- Предлагам днес да излезем.. - каза Куон с пълна уста, след това преглътна и продължи - .. да се разходим, може да се видим и с Айко, тъй като й обещах..
Чой не излизаше да се разхожда просто ей така. Това е безсмислено. Излизаше за да отиде някъде и да свърши работата, не прекарваше много време из улиците.
- Обичаш сладолед, нали? - запита Куон.
Чой само го гледаше.
- Хайде де, сещаш се. Вкусното замразено нещо.. Има го с шоколад, ванилия .. - Куон се усмихваше.
- Обичам сладолед. - Чой говореше с цялата сериозност на която беше способен, все едно беше на една от срещите със служителите си.
- Значи ще дойдеш - зарадва се Куон - Тъкмо ще опознаеш Айко.
*
Чой вече се бе преоблякъл за излизане, но тъй като нямаше дреха, различна от костюм, той беше взел едни от дънките на Куон. Бяха му тесни, защото с него не носеха един размер. Пресегна се и облече най-небрежната риза, която имаше.
Куон го чакаше пред вратата на спалнята.
- Дънките са ти малко .. упити. - Куон едва сдържаше смеха си.
- Да, смей се. - Чой обу обувките си и взе черното яке от закачалката.
- Не, не. Добре изглеждаш.. - побърза да каже Куон.
Чой само му се усмихна.
*
-"Къде си глупако?"- мислеше си Айко докато обикаляше пред любимото им кафене.
Тогава видя в далечината да се задават Куон и Чой. Тя започна да им маха, а Куон й се усмихваше докато наближаваха.
- Най-накрая Куон .. - Айко млъкна като забеляза дънките на Чой - Страхотен стил, харесва ми.
Чой щеше да се обиди, но разбра, че тя беше сериозна.
- Влизаме ли? Гладна съм! - тя говореше като малко момиченце.
Настаниха се на една от масите и Айко веднага започна да говори.
- Този път искам тройна порция .. Забравила съм вкуса на сладоледа, защото някой не ми се обажда за да излезем - тя се усмихваше коварно на Куон, който седеше срещу нея.
YOU ARE READING
1. Да срещнеш любовта. (boy x boy)
FanfictionВлиятелният бизнесмен Чой Хюн води живот, изпълнен с лукс и пари. Като един от най-големите медийни магнати в Южна Корея, ежедневието му е изпълнено с работа и сключване на договори с чуждестранни инвеститори.. .. НО.. Една случайна среща със студе...