1 месец по-късно
(Brooke's POV)
Приготвях се да отида по магазините с Келси. Тя е най-близката ми приятелка, и единствена знае за случилото се със Стайлс. Този 1 месец определено не беше най-добрия ми. Ежедневието ми стана еднообразно. Ставане, кафе и закуска, работа, прибирам се, вечеря, лягам си и това всеки ден се повтаря. Не излизах никъде и Келс беше забелязала това и затова сега реши, че трябва да си направим женски ден. Преди го правехме много често. Тя идваше и ме взимаше, минавахме през Старбъкс после през любимите ни магазини. Представаяхме си, че сме известни модели и се рахождахме из съблекалните и позирахме пред невидими папараци. След това отивахме в нас, гледахме филм и обсъждахме житейски въпроси.
Чух изщракване на врата и бързо се обърнах към мястото откъдето идваше звука. Откакто "нещото" се случи изтръпвах при звука на скърцаща врата или, ако някое момче се приблежеше прекалено близо до мен. Но там с най-широката усмивка на света стоеше Келси. Затичахме се една към друга и аз скочих в прегръдката й.
-Ох, Брук ще ми счупиш нещо.- Засмя се тя и също ме прегърна.След което ме погледна сериозно в очите.- Имам големи планове за днес, момиче. Така, че се приготви за приключенстване.
-Винаги готова.- Казах тихо и взех нещата си, заключвайки вратата.
(Kelsi's POV)
Твърдо съм решена да покажа не Брук, че не всички момчета са като онова копеле Стайлс. Тя не е на себе си след станалото. Тъкмо се беше зарадвала на новата си работа и това, че живота и се нарежда когато това се случи. Но тя трябва да го преодолее и да продължи напред. Все пак това е в миналото а ние трябва да живеем в настоящето.
Довечера откриват нов клуб не далеч от апартамента й. Планирам да я заведа там и да си прекараме една незабравима нощ.
(Harry's POV)
-Мамка му, Джема за какво ти са всички тези неща?-Казах гледайки току-що пренесените от мен кашони.
-Това са най-нужните ми неща. Все пак не искаш да се налага да нося твоите дрехи и да ползвам твоите тоалетни принадлежности, нали?- Джема се засмя и започна да разопакова нещата си.
Така нека ви кажа какво стана. Отношенията между мен, майка ми и сестра ми значително се подобриха. Всички стари грешки са забравени и сега Джема се мести да живее при мен. Сега я гледам как разопакова и осъзнавам колко много обичам семейството си. Въпреки всички мои грешки те ми простиха и ме пуснаха в живота си отново.
Тихо подсмърчане ме изкара от мислите ми. Обърнах се и видях майка ми да стои в края на стаята с насълзени очи. Веднага отидох при нея и я прегърнах силно, след малко дойде и Джема.
-Радвам се за вас деца. Вече сте големи и живеете самостоятелно, но за мен винаги ще си останете моите малки Хаз и Джем.-Усмихнах се при споменаването на прякорите ни.
-Мамо, винаги можеш да идваш при нас. Ние също ще идваме, нали Хари? -Кимнах.
-Да, постоянно. Толкова често, че чак ще ти писне от нас.-Засмях се и изпратих майка ми и Джема до вратата за да се сбогуват.
Телефона ми извибрира и на екрана се изписа съобщени от Луи.
"Довечера, 22:00 трябва да сме на откриването на новото място, нали не си забравил? :D ;P"
Набързо му написах отговор и отидох при Джема да и помогна с нещата.
-Джем, искаш ли довечера да дойдеш с мен и момчетата на откриването на един нов клуб. Няма да правим глупости само ще пийнем по едно и ще се приберем.- Попитах я и метнах едно плюшено мече по нея.
-Ей, не хвърляй така Чоки.- Скара ми се тя и го подреди до книгите си, оправяйки панделката на вратът му.- И да ще дойда с теб, отдавна не съм излизала с малкото си братче.-Дойде до мен и ме ощипа по бузата.
-Ох.Това боли.-Хванах се за зачервената ми буза, правейки се на сърдит.
-Ой добре съжелявам.-Дойде до мен и ме прегърна.
Аз само това чаках. Вдигнах я и я метнах през рамо. Тя започна да пищи и да се бори с мен, като междувременно се смееше истерично.
-Сега ще си отмастя...
Такааааа ето я и новата част. Извинявам се за ГОЛЯМАТО закъснение, но нямах муза и не исках просто да претупам нещата. Надявам се да има хора, които следят историята ми. Много скоро пак ще кача, така че продължавайте да следите. Ще се радвам ,ако коментирате и харесвате. хх
