(Brooke's POV)
Определено нещата се подобряваха. Вече нямам тези големи черни петна в спомените си. С Хари и Дарси пак сме едно нормално семейство, такива каквито бяхме преди инцидента. Обаче аз вече не съм същата. Обичам Дарси безкрайно и безрезервно, тя е моето малко момиченце. Проблемът е там, че не мога да кажа същото за Хари. Да той е мой съпруг и съм избрала него за мой спътник в живота и баща на детето ми, но това беше преди да изпадна в кома. Сега го чувствам,като близък приятел, но любовта ми към него сега не е същата. Не изпитвам това изпепеляващо чувство всеки път, когато ме погледне. Тези чувства вече ги няма. Аз всъшност срещнах някого. Името му е Ник. Той ме кара всеки път да изтръпвам от вълнение, когато го видя. Той знае историята ми и ме покрепя напълно. Решението ми е, когато съм готова да кажа на Хари за него. Искам да няма драми и неудобни моменти. Искам да се разберем, като пораснали и здраво мислещи хора.
Мина почти една година от инцидента и днес Дарси става на 5 години. Планирали сме голямо парти с всички наши близки и познати, разбира се и приятелчетата на Дарси. Темата ще е Замръзналото кралство. Дарси обожава сестрите Елза и Анна. Наложи се с Хари да предекорираме стаята й минали месец, заради филмчето.
-Къде е нашето голямо момиче?-държейки няколко опаковани подаръка с Хари влязохме в стаята на принцесата ни. Тя беше пред малката си масичка с гримове и слагаше червило.
-Аа, мамо не ме гледайте още.-Нацупи се тя и се обърна с гръб към нас.-Не съм готова.
-Добре, тогава всичките тези подаръци ще трябва да почакат.-каза Хари и с това привлече вниманието й и тя се обърна с очарователната си усмивка.
-Подаръци?-дотича до нас весело и започна да разопакова кутиите.
С Хари стояхме и я наблюдавахме мълчаливо. Когато поискаше помощ, или аз или той и помагахме и тя продължаваше с разопаковането.
-Кога порасна толкова?-каза Хари по-скоро на себе си, но достатъчно силно и аз да го чуя.
-Тя винаги ще си остане нашето малко момиченце, спокойно.-усмихнах се на Хари, а той ме предърпа в прегръдка.
-Вие сте моето всичко.-целуна челото ми и продължихме да гледаме рожденичката. Корема ми рязко се сви. Не мога още дълго да крия Ник от Хари. Просто не е честно спрямо него. Но и не искам да развалям целия му перфектен свят точно сега.
