(3rd person POV)
-Моля те, позволи ми да ти обясня. Наистина много съжалявам за това, което ти причиних.- Каза момчето, седейки на разстояние от треперещото момиче в тяснта уличка зад бара.
-Как може да искаш да ми обясниш, нещо което не е за обясняване?Какво ще ми обясниш? - Брук не се притесняваше, че някой може да я чуе. Вътре беше прекалено шумно. Затова сега тя използваше възможността да каже всичко, което таи в себе си. - Ти се опита да се възползваш от мен. - При тези думи Хари потръпна и затвори очите си, безсилен пред нея и пред истината.
Никой не говореше. Чуваше се само тежкото дишане на Брук. Когато тя се обърна да си ходи, убедена че той няма да проговори повече, беше придърпана от силна ръка обратно на предишното си място.
-Изслушай ме. Постъпката ми наистина е ужасна, и знам че ти никога не би могла да я забравиш. Но все пак аз искам да ти кажа за..защо го направих.- Хари спря и си пое въздух- Онези дни за мен минаваха като в мъгла. Всеки ден се повтаряше едно и също, бях спрял да обръщам внимание на каквото и да е. Нищо не ме интересуваше. В деня на интервюто, някакси се бях почувствал по-жив. Затова и отидох. Но когато ти започна да задаваш тези въпроси на Лиам и Луи за семействата им аз отново се върнах в гадната реалност. Пак бях сам, в свят, който би бил по-добре без мен. Това не ме оправдава за постъпката ми, но сметнах, че трябва да знаеш. По-късно същата вечер за пръв път от години отново говорих с майка ми...
•Ретроспекция• (Harry's POV)
-Хари, боже, момчето ми. - Майка ми ме прегърна и заплака в ръцете ми. Това ми беше достатъчно, за да разбере, че отново съм си вкъщи. Аз също я прегърнах и казах колко много съжалявам за всички мои постъпки.
-М..мамо, ще ми простиш ли за всичко, което съм направил? Знам, че бях глупак и съсипах всичко.
-Хари, ти си мой син. Една майка винаги прощава на детето си. Ти си умно момче и съм сигурна, че си се вразумил и сега пред мен стои моят Хари, когото очаквахме да се върне. Каквото и да си направил, сега не е важно, защото най-накрая си си вкъщи.
•Край на ретроспекцията•
(3rd person POV)
-...След това всичко започна да си идва на мястото. В момента единственото нещо, което ме дърпа към миналото е ...-Той замълча. В знак, че го е разбрала тя кимна.- Затова моля те, поне ми кажи, че ще се опиташ да ми простиш. Вече съм друг човек.
(Brooke's POV)
Знаех за това, че Хари беше в своя "период" през миналите месеци. Целия свят знаеше. Почти на всяка корица на списание беше той. Наистина не знаех обаче, че не е общувал с роднините си. По време на Х фактор изглеждаше, че те много се обичат и че имат много силна връзка помежду си. Но явно не е било така.
Много вечери прекарах в мислене дали той въобще се сеща за постъпката си, дали съжалява. Сега случайно се засичаме в бар и разбирам, че той се е променил към по-доброто. Може би бих могла да му простя в някой по-късен момент, но наистина искам да видя, че се е променил към добро, а не просто, че някой го е накарал да се прави на съкрушен.
-Хари, извинявай за държанието ми по-рано, трябваше да те оставя да ми разкажеш. Наистина се радвам, че искаш да се промениш и ще ти помогна, ако ме помолиш за нещо, но все още не съм готова да ти простя за ...-Той кимна, разбирайки.Аз се приближих до него, вече с коренно различна нагласа от началото на разговора ни, и го прегърнах.
Чух звук от задавяне и затова бързо се отдръпнах от Хари за да видя Келси, запяща объркано.
-Мда, явно съм прекалено пияна вече. Ед приключи и искам да ме закараш вкъщи.- Каза тя търкайки очите си, а аз побързах да отида до нея и да я подпра за да не залитне и да падне. Усмихнах се на Хари и с Келси тръгнахме към апартамента ми.
На другата сутрин:
Стоях в кухнята и пиех кафето си, слушайки дъжда как барабани по прозореца ми. Прехвърлях разговора от вчера в главата си.
-Ох,колко много ме боли главата.-Изстена Келси, влизайки в кухнята.
-Приготвила съм ти кафе и хапче за глава. На плота са.
-Благодаря ти, страхотна си. Между другото вчера нали ми каза да не се отделям от теб, за да не се налага да ме търсиш, а какво стана, аз те търсих и те намерих с...-Тя се замисли за момент след което остави рязко чашата на масата.- С него ли беше наистина? Какво стана? Защо бяхте двамата заедно? Да не би да се опита да ти се извини?
-Да, с него бях и да, опита се.
