Такааа казвам се Луси Едуардс и съм на 16. Имам по-малък брат наиме Марк,който страшно много ме дразни. Но да не се впускам в подробности.
Ще започна от раздялата ми с Ерик,който обичах до полуда. Един ден се събудих с подпухнали от рев очи,не приличах на човек. Нямаше вече смисъл да живея,той ми беше всичко. Станах и се опитах да прикрия тъгата и всичко останало с грим,колкото нашите да не разберат,че съм плакала цяла нощ. Станях обух си едни къси панталонки и един потник,взех си от шкафа за обувки едни червени Vine и чантата от закачалката и излязох. Вървях без посока,докато не стигнах един блок,качих се на покрива и извадих телефона си. Започнах да разглеждам наши снимки и изплуваха спомени. Разплаках се,просто седях на ръба и плачех. Синтия(бфф-то ми) звънна:
-Добро утро сънливке! Къде си??
-Аз....няма да живея...обичам го и не мога без него просто ще се хвъля!!
-Каквоо...-недовърши,защото и затворих телефона.
Гледна точка на Синтия:
Когато ми каза тези неща аз блокирах....просто стоях и изведнъж звъннах онова говедо Ерик:
-Ало...к'во искаш?
-Скапаняк....защо заряза Луси...в момента ми звънна,н някъв блок е и ще скочи....
-Каквооо??!?! Стой идвам къде си?
Казах му адреса и след като дойде тръгнахме към Луси,защото проследих телефона й.
По пътя обясних всичко на Ерик. Той изглеждаше адски притеснен...май още я обичаше.
-Виж...аз я зарязах защото ме беше страх!-заяви изведвъж той
-От какво?
-Тя е толкова крехка и невинна и просто дълга история за която сега няма време.
*край на ГТС*
Гледна точка на Ерик:
Когато чух всичко това аз разбрах,че все още я обичам и то много повече от колкото го показвах.
Стигнахме на мястото. Беше ме страх да погледна нагоре,затова просто се качихме и изведнъж видях Луси. Висеше на ръба готова да скочи. Извиках:
-Лусии...
Тя не се обърна.
Тогава се затичах.
-Не се приближавай или ще скоча...за какво въобще си тук?
-Луси недей....обичам те.....наистина,но ме беше страх.-тя ококори очи-ела моля те и ще те разкажа всичко.
-Не...-отсече тя.
Аз бях решен...затичах се и я сграбчих през кръста...тя отново беше в прегръдките ми.
*Гледна точка на Луси*
Паднахме на земята. Просто незнаех какво да направя. Станах и казах:
-Защо го направи??? Нали не знача нищо за теб...нали не ме обичаш!?
Той просто ме прегърна. Прегръдката му беше толкова топла и нежна.
-Обичам те!!
Просто само това ми се изплъзна от устата....
Отново бяхме заедно. Всичко вървеше супер докато един ден той ме изостави заради друга. От тогава се научих да бъда силна и да не показвям излишни емоции. През деня се дъжахме приятелски,а вечер плачех. Един ден тя го заряза и той осъзна каква всъщност болка ми е причинил на мен. Тогава започна отново да ме сваля. Аз се правех,че не разбирам знаците му,за да видя до къде ще стигне,исках да започне да блафира.
Следва продължение....
Харесвайте и коментирайте,за да знам дали ви харесва историята ми.....
