На сутринта се събудих рано и се оправих. Отидох в кухнята и направих кафе,а след това и палачинки. Ерик явно се е събудил от прекрасния аромат и дойде като се потупваше доволно по корема.
-Добро утро! Принцес....*дойде и ме прегърна*
-Добро да е....явно помниш какво ми каза и какво направи снощи..?!*усмихнах се.
-Дам...всичко помня....
Целуна ме по бузата.
-Хайде сядай,че умирам от глад!-заявих аз.
Започнахме да закусваме и тъкмо щяхме да излизаме и телефона ми звънна.
-Ало....кажи мамо!
-Луси,миличка моля те прибери се!
-Не ....казах ти!
Говорехме и накрая аз склоних да се прибера след седмица.
-К'во стана?
-След едва седмица се прибирам! Не мога да ти досаждам повече....
-Стига...не ми досаждаш!
-Сори,ако не се спогодя с нашите пак ще ти гостувам.
Засмяхме се и продължихме разходката си.
Цялата седмица мина невероятно,но дойде време да се прибирам. Ерик ме закара и щом стигнахме го накарах да изчака,защото ме беше страх. Отворих и чух думите на баща ми:"Само да си дойде ще я науча аз"
Щом пристъпих изпищях,защото баща ми беше обезумял от това,че ме е нямало толкова време. При удара му аз паднах и си ударих главата. Помня само,че Ерик нахлу и ме понесе нанякъде.
ГТЕ:
Щом тя изпищя аз моментално влязох и гледката ме порази. Тя беше на земята,а баща й беше над нея и крещеше. Щом я взех на ръце я откарах в болницата и звъннах на майка й и на Синтия. След 10 мин Сит беше при мен.
-Какво стана???
-Баща й я преби,защото е избягала.....
- Каквоооо....майкооо тоя не ми се мисли какво ще го направя.....
Лекарите започнаха да тичат и да викат нещо за някакви системи.
Аз незнаех на кой свят съм от притеснение. Майка й и Марк също дойдоха. Аз се опитах да вляза,но ме заплашиха,че ще ме изгонят.
След малко ни пуснаха при нея. Аз изтичах и улових ръката й,но все още беше в безсъзнание. Майка й и Марк седнаха на диванчето, Сит отиде за кафе.
ГТЛ:
Щом отворих очи се намерих в болничната стая и видях Синтия,която влизаше с поднос с кафе.
-Охоооо...кой се събуди!-възкликна тя.
Ерик моментално ме погледна и се усмихна.
-Здравейте!-казах аз.
Мама се наддигна,дойде и ме прегърна.
-Гладна съм!-казах аз..
Всички започнаха да се смеят,а мама отиде да ми вземе нещо за хапване.
Следва продължение.....
