-Охооо....Луси!
-Млъквай бе педал!-изгледах го на кръв.
Влязохме и седнахме в едно черно-бяло сепаре. Аз и Синтия отидохме да поръчаме.
-К'во стаа?!-усетих как някой ме удря по дупето.
Обърнах се и видях мазната усмивка на Люк.
-Не я докосвай бе,боклук!-извика Сит.
Кен и Ерик видяха,че става нещо на бара и дойдоха.
-К'во стаа тука бе? К'ъв си ти?-попита Ерик.
-Брадър....остави го не си заслужава...-погледнах умолително ядосаното момче пред мен.
Той се направи,че не ме чува и двамата се сбиха. Кен едвам ги разтърва. Изведохме доста трудно Ерик навън и се качихме по колите. Кен закара Сит до утях,а аз и Ерик потеглихме за у тях. Той караше като луд. По едно време дори ме хвана страх.
-Ерик....моля те намали. Ще ни убиеш!
Той отново не ме слушаше. Стигнахме и се качихме,а аз влязох да си взема душ. Съблякох се,пуснах водата и се отпуснах. Излязох изсуших се. Облякох се и отидох да си налея портокалов сок. Щом влязох в хола,щях да изпусна чашата. Ерик беше на половин бутилка уиски.
-Опааа....я стига си се наливал.
Той дръпна бутилката и се изправи заваляйки се.
-Обичам те...!-каза докато ме прегръщаше.
-И аз...-отвърнах леко очудено.
Тогава той ме погледна и разсноянието между нас се скъсяваше все повече докато накрая той не разби нежно устните си в мойте.
-Уоу...това не го очаквах..мислех,че ме обичкаш като сестричка!
-Не! Обичам те повече от това!-заяви той.-И онзи ден,когато онази кола щеше да те помете всичко ми мина пред очите...направо изтръпнах....
Аз се усмихнах нежно и го прегърнах. Гледахме филм и аз отидох да си легна.
Следва продължение...надявам се,че ви харесва историята....☺
