След час дойде лекарят и ми обясни,че трябва да остана още 4-5 дни под наблюдение.
-Офф....добре.*изпуфтях*
Тези 4-5 дни ми се сториха като месеци. Ерик и Сит не се отделяха от мен,донесоха ми необходимите неща. Кен също минаваше. На изписването отидох до у насс и си събрах малко багаж. Мама ми даде 500лв.
-Пази се!-каза тя и се разплака.
-Мамчее,недей...така трябва,за да няма скандали. Много ще ми липсвате!
-Ще идваме.
-Ок.
Прегърнах ги с Марк,който също плачеше и разбира се и аз се разревах и с Ерик тръгнахме.
-Офф...незнам какво ще правя!?
-Стигаа...аз,Сит,Кен и майка ти сме до теб! Моят дом е и твой...
-Благодаря ти!*казах прегръщайки го*
Той ме целуна нежно и потеглихме. След 5-6 мин.бяхме пред тях и останахме ужасно изненадани.
-Какво прави патрулката пред вас??
-Незнам....*каза Ерик*
Слязохме от колата и полицаят ни спря.
-Господин Ерик??
-Да кажете!?
-Имаме няколко въпроса за побоя над Люк Шейн.
-Да кажете!
Започнаха да разпитват и след това ни уведомиха,че Люк е подал обвинение и ще осъди Ерик за обещетение.
Качихме се и седнахме в хола.
-Какво ще правиш?-попитах притеснено.
-Незнам....ще трябва да говоря с татко.
-Дано всичко да се оправи.*седнах до него и го гушнах*
-Искаш ли да гледаме някоя комедия??
-Ок...отивам за чипс,пуканки и кола!-усмихнах се и доволно метнах възглавничката по него
След малко се върнах и се настаних удобно в топлата му и нежна прегръдка.
Следете историята....обещавам,че ще става все по-интересна.
