Аз и Ти

Не беше ти...моя е вината...

Скоро след шантавото запознанство със съквартирантката си, бях готова с нанасянето. Нямах много за разопаковане. Малко дрехи, още по-малко вещи.

Половината апартамент е открито оживен и разхвърлян. Вещите на Сабрина се разполагат из цялото и легло. Бюрото и изпълнено с тетрадки, записки и училищни помагала. Гардеробът и преливащ от дрехи. Стените от тази част са ипъстрени с безброй цветове и самоделни рисунки. Изглежда Брин е художничка или поне е артистична. Харесвам такива хора. Може би, защото самата аз бих искала да мога да начертая поне права линия. От друга страна моята половина от апатамента изглежда като обзаведена от аскет. Стените са сивкаво бели, черни чаршафи за легло, празно бюро.

Няма да прекарам вечерта сама в стаята. Бях решена да отида в гората и да обмисля последната година от живота си. Изборите си, грешките си, него...

Гората "Ривърстрийм" е просторна разполагаща се от момчешкото общежитие до езерото. Колкото по-навътре върви човек, толкова повече губи досег с цивилизацията. Има нещо в нея, което те успокоява. Кара те да се почувстваш като у дома си.

Леки слънчеви лъчи на залязващото слънце, галят нежна лицето ми като майчина милувка. Изгубена съм в прятни спомени от детсвото си преди Лиам да замине. До такава степен обстанавката влия на сетивата ми, че без да се усетя сядам на мекия, влажен мъх. Намира се в основата на висок, огромен бор. Издига се с метри сякаш всеки момент ще докосне небето.

Облягам се на дървото и вдлъбнатината в него сякаш е точно за мен. Затварям очи и се опитвам да забравя всичко. Но това е невъзможно. Всяка грешна стъпка, всяка фалшива, негова постъпка ме преследват. Не ме оставят. Не мога да избягам, спомените ме заливат. Яростта и тъгата ме обгръщат с тежкия си воал и не ме пускат. Светът се завърта по-бързо, времето губи своето значение и изведнъж всичко потъва в мрак.

Надигам се рязко. Усещам тялото си изтръпнало и студена пот стичаща си по гърба ми. Поглеждам към небето и виждам вече изгрялата луна. Пълнолуние е, ето защо призрачите на миналато не ме оставят. Последния път, когато го видях беше пълнолуние.

Чува се шум от трошене на пръчки. Храстите се размърдват. Не ме е страх, не вярвам в глупостите, които ми наговори Лиам. Облягам се отново на дървото, чакайки шумът да спре. Изведнъж от там излезе той. Човекът, от който бягах толкова упорито. Стоеше пред мен и ме гледаше странно. Сякаш му е неловко да се срещнем отново след онази случка, но в същото време очаква нещо.

Решавам да му покожа, че отдавна съм забравила за него. Проговарям първа като разчупвам тягостнота тишина:

- Мина доста време. Как си Владимир или все още искаш да ти казвам Влад-гласът ми е толкова леден, че сама не мога да го позная.

Той ме гледа уплашено, сякаш е очаквал да избухна, но няма да му позволя да ме види уязвима.

- Мо...не мислех, че ще се видим отново.-болката в гласа му е очевадна, но няма да му позволя да ме манипулира отново.- Не те ли е страх да стоиш тук в тъмното?

Колко е нагъл, не мога да повярвам:

- Ти беше, този който ми показа, че точно в мрака е моето място. Оказа се прав, вече си принадлежим.

- Мо моля те не ме карай да се чувствам така. В момента, в който ти наговорих тези неща съжалих. Аз...мен ме боли и...-прекъснах го неспособна да слушам повече лъжи.

- Ти ли си наранен? Теб ли те боли?-крещя изпълнена с ярост.-Знаеш ли какво ми беше на мен? Как се почувствах след като и ти си тръгна, като всички други. Но аз няма да бъда жертва на самосъжалението като теб. Ще бъда жертва, когато...

- ...сама го признаеш. Знам, винаги съм ти завиждал за тази способност, както и за това, че мнението на другите никога не те нарани.-не можех да различа дали ме лъже или е искрен-Ти си герой в очите ми, но аз съм прекалено слаб, за да съм като теб.-мога да видя сълзите в очите му.

- Ние отдавна загубихме пътят си един към друг...-завъртях се и избягах към общежитията несособна да прикрия емоциите си.

Не си виновен, че не съм човека, който всички се надяват да съм. Не си виновен, че не съм достатъчно добра дори и за семейството си.

Вината е моя...Аз сгреших, аз направи