Because Of You

Prologue

Вашингтон, САЩ.
Робин Стайлс се беше настанил на стола в офиса си в Белия Дом. Както винаги имаше да свърши нещо важно и телефонът изтръгна мислите му от купищата задължения:
- г-н Стайлс, журналист Томлинсън е тук за срещата ви в 11.
- Кажи му да се качи в офиса ми.
Луи :
Беше огромно. Преминах през детекторите за метал. През купища големи мъже с оръжия , които ме гледаха сякаш съм откраднал нещо. Заведоха ме пред офиса на господин Стайлс, от двете страни на вратата също имаше охрана. Беше ми се обадил да дойда чак от Англия за нещо важно. Относно журналистиката ми. Така и не ми каза какво е , каза че е поверително. Почуках леко и след секунда се чу отговор:
- Влез.
- Здравейте.
- Заповядай. - Посочи ми празния стол до бюрото му. - Знаеш за какво те извиках, говорихме и по - рано по телефона. Как беше полетът?
- Нормален.. Но.. за какво точно става на въпрос? - Настаних се на стола , оглеждайки кабинета с любопитство.
- Знаеш. Предполагам си чел какво пишат за мен по вестниците и какво говорят по новините.
- Да.. казахте, че искате да ви помогна да спрем слуховете. Как точно. И защо аз?
- Чел съм някои от твоите репортажи. Добър си. Как ли ? Ще ми напишеш биография. Нека всички знаят истината за фамилията Стайлс.
- Поласкан съм,господин сенатор.
- Ела тази вечер в имението ми на вечеря. Ще те запозная със Фамилията.
- Добре.А относно биографията.. колко време ще отнеме и къде ще остана?
- Около месец-два. Ще останеш в моето имение. Ще ти уредя полет за Англия след час, искам да си вземеш багаж.
- Как..аз.. да летя до Англия пак и после да се върна ..
- Аз ще уредя билетите, няма да ти струва нищо.
Това е лудост. Звучеше налудничево. Не можеше ли да ми го каже по телефона. Сега трябва да ходя отново за да си взема дрехи и да се върна. На този човек му изглеждаше все едно да си хвана такси или да отида до отрещната улица. Но по дяволите.. това е цял месец , а може и два. Какво ще кажа на годеницата си ?
- г-н Стайлс , няма да успея ..
- Отиваш, взимаш си нещата и точно в 19:00 един от шофьорите ми ще те чака на летището. Ще те закара до имението ми. Достатъчно ясен ли бях, Томлинсън?
- Пределно..- издишах бавно,с толкова влиятелен човек като Робин Стайлс не биваше да се спори,можеше с един поглед да съсипе и без това нищожната ми кариера
-Радвам се-махна с ръка,оповестявайки ме,че съм свободен
-Довиждане.-кимнах,изправих се и излязох от кабинета
Минах отново покрай намръщената охрана, но този път не им обърнах внимание.Бях твърде замислен за това,което щеше да се случи в следващия месец или повече.По някаква причина имах чувството,че това ще промени живота ми.