Chapter 1

789 64 6
                                    

Голямата порта на имението Стайлс се отвори и шофьорът подкара колата към огромната къща.Слязох от колата,измъквайки трите огромни сака,в които бях набутал багажа си.При мен дойде един огромен телохранител и взимайки вещите ми,ме поведе към входната врата.Тя се отвори и и иззад нея се показа една пълничка,ниска жена с къдрава изрусена коса и бяла престилка.

-Господин Томлинсън,господарят ви чака.-една друга по-млада прислужница взе блейзера ми и дългия шал,който развих от врата си

Икономката ме поведе по един дълъг коридор,след което влязохме в голяма трапезария,насред която имаше маса с около 8 стола.

-Добре дошъл.-от стола в центъра се изправи Робин и се усмихна леко

-Здравейте.-бях стиснал ръцете си в юмруци,защото трепереха

-Деца,влизайте.Гостът ни пристигна.-повика по-възрастния мъж и от различни врати в трапезарията излязоха четирима човека-две жени,един мъж и едно малко момиченце

-Това са жена ми Ан,-посочи по-възрастната жена,която имаше кестенява чуплива коса и кафяви очи-дъщеря ми Джема-права коса и зелени очи-зет ми Браян-отново кестенява коса и кафяви очи- и прекрасната ми внучка,Деби-малкото момиченце беше със рошава тъмно-руса коса и кафяви очи.

Настаниха се на празните места и Робин с жест ме покани и аз да седна.

- Татко, Хари пак закъснява. – Обади се дъщеря му , помагайки на малкото момиченце да се качи на стола.

- Очевидно! – Робин извъртя очи и махна с ръка на прислужницата – Джеси, донеси виното. Е, Луи ..

Погледнах го и пречистих гласа си : Моля ?

- Разкажи ми за себе си.

- Ами, аз.. живея в Лондон с годеницата ми Елинор.

- О, годеница! – Възкликна възрастния мъж , отпивайки от чашата.

- Да и.. в момента с нея чакаме дете.. – усмихнах се тъжно , като отново си припомних факта, че тя е сама там.

- Страхотно.

Чу се външната врата да се отваря. Една от прислужниците тръгна натам, но Робин и направи знак да стои, тръгвайки към вратата. – Извинете ме..

Because Of YouWhere stories live. Discover now