Because Of You

Chapter 27

Луи :

Седях на дивана и с Браян обсъждахме разпалено Манчестър Юнайтед. Робин и Ан Стайлс се бяха качили в стаята си. А Джема беше гушнала Деби , която спеше в ръцете и.

- Скъпи, ще кача Деб в стаята и ще си лягам и аз. - стана , държейки момиченцето в ръце и целуна мъжа си.

- Лека нощ. - казах и се усмихнах.

Тя ме погледна , извъртайки очи :

- Лека. - качи се нагоре по стълбите.

- Е, Луи. Явно си футболен запалянко. - Браян потупа крака ми.

- Ами да.

- Я кой не спи. - каза надменно Хари, слизащ от втория етаж - Какво правите вие двамата? - погледна ме така , че ако погледът му можеше да ме убие, до сега да съм мъртъв.

- Говорим си. - Браян се усмихна.

- Ха. - отиди де до кухненския бокс и отвори хладилника , взимайки си минерална вода. - Чао.

- Лягаш ли ? - станах и след погледа , който той ми стрелна седнах обратно на дивана.

- Какво те интересува? - тръгна нагоре по стълбите.

- Какво му става? - погледна ме Браян. - Нали се разбирахте?

- Явно-не. Ще лягам. - потупах го по рамото.

Качих се горе и влязох в стаята ни с Хари:

- Бейб, какво ти става?

Той беше легнал на леглото си с ръце под главата , взирайки се в тавана.

- Хари! - след като не ми отговори седнах до него. - Любов, какво има? Плашиш ме.

- Разкарай се. - процеди пред зъби, поглеждайки ме с края на окото си.

- Но, Хари..

- Защо не вървиш при Браян , а?

Засмях се силно - О,Боже! За това ли било всичко? - хванах ръката му - Ревнуваш?

- Да.

- Хари, нямаш никакво основание да го правиш. С Браян просто си говорехме. Много добре знаеш, че съм само твой, нали ? - приведох се и целунах челото му.

- Да .. - погледна ме леко несигурно - И на Елинор.

- Стига вече. - легнах до него и го прегърнах - Не се тревожи, скъпи. Заспивай. - сгуших се в него и затворих очи.

Хари:

Чух шум, идващ от долния етаж и отворих леко очи.