Because Of You

Chapter 17

Хари:

Когато се събудих не знаех къде съм и какво става.Опитах се да отворя очи,но ми беше трудно.След няколко минути,и аз не знам колко,но ми се сториха отвратително много,леко разтворих очи и когато се адаптираха към светлината в стаята,ги отворих съвсем.

Огледах се наоколо,очевидно бях в болнична стая.На стената срещу мен имаше часовник и аз се загледах в него,опитвайки се да го разчета.5:30.Въздъхнах.Този час не ми помогна особено,защото щорите в стаята бяха спуснати и не знаех ден ли е нощ ли е.

Усетих устните си адски пресъхнали,затова погледнах към шкафчето до леглото,но на него имаше само телефона ми.Решен да стана от това легло,се подпрях на лакти,след това на длани и се наддигнах,но рязка болка в гърдите ме накара да се тръшна обратно на матрака.Дишайки тежко,опипах гърдите си,намирайки точно къде е мястото и изсъсках от болка.

-Ще ви извикам,ако има нещо.Добре,Найл.- нечий глас ме накара да се извъртя рязко към вратата и срещнах очите си с нечий сини.

-Хари ! - очите на момчето срещу мен щяха да изхвръкнат,но широка усмивка се изобрази на лицето.Той бързо дойде до леглото ми - Как си? - изгледах го объркано,кой по дяволите беше той ... или чакай,кой бях аз?

***

След като обясних на Луи,така каза,че се казва,че не го помня или въобще не помня нищо,той повика още няколко момчета,две жени и един възрастен мъж ,заедно с един лекар,който обясни,че е възможно да имам временна амнезия

След това Луи ми каза кой кой е.Наистина ми беше странно,че не помня абсолютно нищо,сякаш беше в мъгла.

-Хари? Ще тръгваме ли? - бяха минали четири дни, откакто се събудих и се прибирах вкъщи

Да призная,спомних си доста неща.Родителите си,Джема,дори и Томлинсън ... тоест Луи.Но реших да се правя на ударен,защото с него се сближихме,а ми остава по-малко от месец да направя нещо.

Момчетата знаеха,че си спомням,но го криеха от другите.Найл не беше много съгласен,но го убедих някак си.

-Да,Луи. - усмихнах му се и тръгнах след него по дългия коридор на болницата.Бях поискал да ме посрещне само той,защото ... е,той е първия човек,който видях и след като " не помня " никого,с него се чувствам "най-близък".