Because Of You

Chapter 20

-Значи,добавяш и тези снимки и би трябвало да си готов,нали? - двамата седяхме на леглото в стаята ми,като аз бях в скута му,а лаптопа на краката ми

-Благодаря ти. - обърнах се леко към него,целувайки го по бузата

-Няма защо. - усмихна се,но след секунди прекрасната му усмивка изчезна и той се намръщи

-Какво има?

-Аз...просто...Не мисли,че това,което ти казах снощи не беше истинско,наистина го чувствам.Но сега,вече на бистър ум,осъзнавам колко много ще те нараня,когато си тръгна,колко ще нараня себе си. - обърнах се изцяло,сядайки с лице към него,като оставих лаптопа настрана

-Не ме интересува.Важното е какво правим сега,не е ли така? - подпрях челото си срещу неговото и отърках нос в неговия - Нали?

-Мхм ... - измрънка и докосна устните си до моите - Хари?

-Мм? - отворих очи и се загледах в неговите небесно сини

-Искаш ли да,не ме разбирай погрешно,да излезем навън?

-Като...като на среща? - ухилих му се насреща

-Казах ти да не ме разбираш погрешно. - въздъхна и погледна встрани,а аз се засмях

-Разбира се,Томлинсън,ще изляза с теб . - целунах го по устните

-Недей. - измърмори,сякаш ядосано

-Какво ?

- Не ми казвай така.Напомня ми за лъжата ти.

-Извинявай,Луи,не знам дали някога ще мога да ти се реванширам,но...преди дни мислех,че това е единствения начин да се доближа до теб.

-А не можа ли,не знам... да беше започнал да се държиш по-добре с мен? - повдигна вежди

-Честно,не.Познаваш ме,че бих измислил супер тъпата идея,но не и да дойда при теб и да си ти го кажа в лицето.Не съм по лесните неща.-двамата се засмяхме и той ме потупа по гърба

-Хайде,ставай.Или искаш да излезем довечера?

-Не,не. - скочих от леглото и му подадох ръка- Хайде,журналистче. - той ме изгледа накриво,аз се засмях и се насочих към гардероба,когато той се изправи без да поеме ръката ми

Извадих от гардероба си черна тениска и сиви изтъркани джинси. Отстраних старата от тялото ми и хванах новата в ръцете си.