Because Of You

Chapter 19

Подскочих като ужилен :

- Какво по дяволите, Найл?

- Аз... - русото момче се изчерви.- Много съжалявам.

- Мисля,че е по-добре да си вървя.

Станах от дивана и излязох като стрела през вратата. Бях объркан. Найл е гей?! Аз...да...обяснява странното му внимание към мен. Плашещо е!

Хари :

Стоях в стаята си, отчаян от живота. Да, вярно ,че първоначално журналистчето беше само забивка,но аз наистина се влюбих в него. Боли ме, че той ми се сърди. Той никога няма да ме хареса.

(Оо,Хари,само ако знаеше за чувствата на Луи.)

Радвам се, че поне ще ми помогне с довършването на проекта. Не защото баща ми иначе ще ме убие...е до една степен-да. Но просто се радвам,че ще прекарам време с него. Имах план, довечера на вечеря след снимките. Тогава свършва срокът на Луи. Ще кажа на баща ми за фалшивата амнезия. И ще им се извиня. Най-вече на Томлинсън. Гузен съм...

Усетих вибрация в джоба си. Бръкнах и извадих телефона си, плъзгайки пръст по дисплея:

- Лиам? Още ли се сърдите? - казах леко притеснено, последния път нещата не се стекоха добре.

- Малко,но..искаш ли да излезем -аз , ти и момчетата?

- Да, но трябва до осем да съм си вкъщи.

- Да не си наказан, разкриха ли те?

- Не, журналистчето ще ни снима за книгата. А пък и...довечера ще кажа на всички, иначе Луи ще им каже.

- Ясно. След 10 минути ела в кафето на чичото на Найл. Чакаме те.

- Добре. - затворих и пъхнах телефона в джоба си.

Облякох връхна дреха и слязох долу.

- Миличък , къде? - Майка ми ме посрещна на стълбите.

- А-аз...ще излизам с момчетата.

- Започват ли да ти се връщат спомени?

- Опасявам се, че не. Ще...ще говорим довечера. Шофоьора ще ме закара до кафето.

- Добре.

Излязох и се качих в колата. След околко 10-11 минути, не повече бях пред кафето.

Влязох вътре и се огледнах, щом видях масата, на която седят момчетата , тръгнах натам.

- Ейй...как е ? - седнах до Лиам и го потупах.

- Стайлс. - Найл ме изгледа мръсно.