Chapter 26

570 41 5
                                    

Луи:

Час по-късно всички седяхме около камината в голямото помещение на първия етаж,което служеше за хол и гледахме телевизия.

Джема и Деби пиеха топъл шоколад,а останалите пиехме бяло вино,което Робин беше донесъл от избата под вилата.Вкусът на напитката беше лек,сладникав и много приятен.Присвих очи,когато отпих,а след секунди ги срещнах с тези на Хари.Той ми намигна закачливо от отсрещната страна на дивана,където седеше със сестра си и съпруга й,а аз седях на фотьола до другия диван,който настаняваше Робин,Ан и Деби,която дремеше в ръцете на баба си.Усмихнах се при гледката на сладкото дете.Скоро и аз щях да си имам едно такова.С Елинор не бяхме решили как ще го кръстим,ако е момиче.Спомних си думите на Хари "Ако имам дъщеря, искам да се казва Дарси".

Дарси...какво хубаво име.Усмихнах се отново и прехапах долната си устна,потъвайки отново в мисли.За себе си,за Хари,за семейството му,за Елинор.Още усещах привързаност към нея и респект,че носеше детето ми,но знаех,че сърцето ми в момента принадлежеше само и единствено на къдрокосият съблазнител,който ме гледаше напористо от отсрещния край.Това го знаех без да вдигам поглед,просто усещах тежестта на неговия.Сърцето ми биеше лудо,а по гръбнака ми се спускаха тръпки.Отново прехапах долната си устна и вдигнах очи,срещайки тези зелени тъмни изумруди.

-Луи?-гласът на Робин ме сепна и аз се обърнах объркано към него-Чу ли какво ти казах?-Поклатих засрамено глава.Мамка му,случваше ми се постоянно.Човекът ще си рече,че съм малоумен.Той издиша бавно и започна отначало-Утре можем да идем на риба само ние тримата?По мъжки?Може да вземем и Деби,за да ни засрами малко ... -погъделичка внучка си,карайки я да се изкикоти

-Да,разбира се.-кимнах вяло.Исках да прекарвам време и със семейството,защото трябваше преди да предам книгата да напиша страница две и лично мнение.Отново погледна Хари.Какво ли мнение бих написал за него.Потръпнах.Секси.Прехапах долната си устна.Красив.Облизах устни.Властен

Спусках поглед по тялото му първо надолу,стигайки чак до пръстите на краката му,които беше опънал върху масичката пред себе си, и обратно нагоре,задържах погледа си на плътните му устни и се върнах на очите му.Те следяха моите движения и потъмняваха с всяка секунда.Прочетох по устните му как промълви "стаята ни" и скочи от мястото си,казвайки,че ще се върна след малко.Изчаках няколко секунди,потърквайки горната част на бедрата си с длани от нетърпение и се изправих,извинявайки се, като казах,че отивам до тоалетната.

Because Of YouDonde viven las historias. Descúbrelo ahora