Chapter 12

537 56 7
                                    

Шокът от случилото се ме удари и веднага отблъснах Хари.

-Какво по дяволите? - извиках,изтривайки устните си с опакото на ръката си

-Нищо особено.Просто целувка. - усмихна се,показвайки проклетите си трапчинки - Да продължим с проекта?

-Д-да! - кимнах твърде рязко и върнах погледа си върху екрана на лаптопа

След още два часа и двамата се съгласихме,че трябва да си починем,затова затворих устройството.Телефонът на Стайлс иззвъня тъкмо в този момент и той се изниза от стаята,извинявайки се.

Докато го чаках се загледах в лаптопа му,който лежеше отворен на леглото.Прехапах долната си устна от любопитство.Погледнах към вратата,след това обратно към компютъра.

-Майната му - обърнах го към себе си и минимизирах проекта

Отворих папката на Хари,която беше на началния екран и раздвижих мишката,за да прегледах подпапките.

Имаше папка „Филми " ; „Снимки" и една,която беше записана само с „ - ". Отворих я,цъкайки два пъти върху нея.Вътре имаше само един безименен файл и аз заредих и него.Оказа се текст в Notepad.Помислих си,че е домашно по нещо,но щом прочетох заглавието,осъзнах колко греша.То гласеше „ My life ".

Въпреки че знаех,че не трябва,се зачетох в началото.Пишеше за купоните с приятелите му,напиванията и всякакви други тийнейджърски неща отпреди три месеца.

Превъртях надолу и стигнах до последния абзац,който беше от сутринта.Започнах да чета:

„ Въпреки че нямах съвсем ясни спомени от снощи,помнех нещо кристално ясно - мекотата на устните на Томлинсън.И мамка му,исках да ги опитам отново. "

Затръшнах капака на лаптопа и го хвърлих на леглото до мен,изправяйки се.


Because Of YouWhere stories live. Discover now