Because Of You

Chapter 23

Хари:

Бях в прегръдките на спящия Луи. Не можех да заспя, бях притеснен. Ами ако Джема наистина проговори? Повдигнах се леко и го погледнах. Той приличаше на ангел. Внимателно отместих ръката му от кръста си. Той се размърда и аз прехапах устни. Въздъхнах, когато той просто се завъртя на другата страна. Изправих се и тръгнах към вратата. Отключих, излязох и заслизах внимателно по стълбите, за да не събудя другите. Отидох в всекидневната и видях Джема , седеше на креслото и пиеше чай.

- Джема? Защо стоиш на тъмно? - светнах лампата и седнах на дивана срещу нея.

- Защо не си в прегръдките на онзи ?

- Джема, изобщо не знам какъв ти е проблема? И защо по-точно преди малко ме нарече неблагодарник, преди да излезеш от стаята.

- Защото си такъв, Хари! Как може да го причиняваш на баща ми ? Чукаш се с мъж. И през цялото време си лъгал за амнезията. - ако не шепнеше защото другите спяха съм сигурен , че би викала с пълно гърло.

- Първо - не се чукам с него. И второ - от къде разбра за амнезията?

- Досетих се. И не ме интересува какво правите, а защо ?

- Виж, Джем, аз ... аз го обичам, не мога да му го кажа, но е така. Той ме променя към по-добро. Щастлив съм. Защо да съм неблагодарник? Защото съм щастлив?

- Той е женен , Хари.

- Сгоден.. - погледнах надолу.

- Чака дете...и е много по-гoлям от теб. - тонът и се поуспокой малко. От ядосан стана по-скоро загрижен.

- Виж...остави ни да изживеем последната си седмица заедно. После той ще замине и всичко ще свърши. Няма да се видим никога повече. - погледът ми се замъгли от напиращите сълзи.

Погледнах към нея и тя въздъхна тежко:

- Е, добре. Предполагам...щом всичко ще приключи.. - изправи се - Нали?

- Д-да.

- Лека нощ.

***

Отворих леко очи и се протегнах. Обърнах се към Луи. Надвесих се над него и леко целунах устните му:

- Ставай, бебчо.

- Мм .. - той издърпа завивката и се зави през глава.

- Хайде де,ставай. - побутнах го леко.

Никакъв отговор.