Because Of You

Chapter 6

Луи :

-Какво правиш тук ? - държах малкия негодник за яката, а лицата ни бяха на милиметри

- Аз ... - огледа се наоколо

Не ме интересуваше,че бях само по боксерки, а тялото ми се допираше до него,бях бесен.

- Какво по дяволите правиш тук ? - повторих

- Търсех ... нещо ... - погледна към лаптопа ми и аз проследих погледа му

Беше отворил папката ми за семейството му и беше копирал всичките файлове.

- Искаш да ги откраднеш,така ли? - процедих през зъби

Той погледна надолу и отново върна очи на лицето ми.

- Не мислех,че си толкова глупав. Осъзнаваш ли,че това,което крадеш ще излезе в цялата страна и извън нея ? - засмях се мрачно и го бутнах настрани,при което той падна върху леглото ми

Без да му обръщам повече внимание,отидох до гардероба,извадих шорти и тениска,навлякох ги и се обърнах към него :

- Защо просто не поиска помощ ?

Най-накрая получих някаква реакция от него :

- Сякаш пък ти би ми помогнал.Вчера щяхме да се избием.

- Бих.Не съм аз този,който се държи като дете. - обърнах му гръб,затворих лаптопа си и му подхвърлих флашката - Сега изчезвай от стаята ми.Когато поискаш помощ нормално,с радост ще ти я дам.

Видях как отвори уста да каже нещо,след това поклати глава,затвори я и ставайки, се измъкна от стаята ми.

- Хари,Хари - засмях се и извадих диктофона от чекмеджето,за да започна с двете глави.

Някъде към 01:30 потърках уморено слепоочието си и се изправих от стола.

Съблякох дрехите си и няколко секунди след като положих глава на възглавницата,заспах непробудно.

Отворих очи и се огледах объркано.Дори и след два дни тук все още не мога да свикна с обстановката.Надигнах се леко от леглото и погледнах часовника на нощното шкафче.Показваше 10:48.

Взех си един душ,облякох се и заслизах по стълбите.Влязох в трапезарията и забелязах Хари,който седеше на един от диваните и пиеше кафе,отново ръчкайки си на телефона.

-Добро утро.- промърморих и седнах на един фотьол

- Добро утро - изгледах го изненадано.Той ми отговори,дори ми се усмихна,показвайки трапчинки, за чието съществуване не знаех досега. - Ето ти кафето - посочи ми една от чашите пред него на масичката и ми я подаде - Заповядай - и отново се усмихна.Вече осъзнах какво се случваше.

- Знаеш ли,Хари,какво мразя повече от крадците ? - попитах го

- Какво ? - изгледа ме объркано,отпивайки от чашата си

- Подмазвачите. - намигнах му и взимайки напитката си,излязох от стаята

Хари :

Добре де,този угодия няма.Първо иска да се държа добре,сега съм се подмазвал.Само да ми помогне с проекта,след това ще направя живота му мизерен ...

Отпих за последно от кафето си и излязох от имението,но не тръгнах към училище,а към залата,където репетирахме с момчетата всеки петък преди да пеем в "The Bear Cave "

Влязох през огромната дървена врата и качвайки се два етажа нагоре,попаднах в следно голямото помещение,което използвахме за студио от две години.

Видях момчетата да седят на един диван в ъгъла,говорейки си.

-Момчета ... - започнах,приближавайки се.Трябваше да им се извиня

-Хари,закъсняваш.- скара ми се Лиам,засмивайки се леко

Осъзнавайки,че поне той не ми се сърди, се успокоих малко.

-Успах се. - промърморих и се насочих към един от микрофоните в средата на залата.

-Още ли си сърдит? - чух гласа на Зейн

-Не,а вие ? - обърнах се и когато видях поклащането на три глави,се засмях успокоено - Значи да започваме ? - те отново кимнаха,Найл взе китарата си,Лиам седна зад барабаните, а аз и Зейн застанахме пред микрофони,включвайки ги.

-Едно,две,три ...

Първите удари на барабаните на Лиам зазвучаха,след това се допълни мелодията от китарата на Найл , а аз заспях,малко след което ме последва и Зейн.

Do you remember summer '09... Wanna go back there every night ... Just can't lie it was the best time of my life.