You Never Left My Mind /h.s./

Chapter 3

Когато стигнахме до нас, казах на Серина да ме изчака отпред:
-След минута идвам.
-Надявам се - засмя ми се в отговор тя - иначе оттеглям поканата.
Качих се горе, взех си всичко необходимо и тръгнах по стълбите. Изведнъж чух тихо подсмърчане - идваше от стаята на Тея. Влязох и я видях седнала на леглото, обляна в сълзи, спиралата ѝ течаща по лицето ѝ. Държеше снимка на нея и татко от седмия ѝ рожден ден. Когато ме видя веднага остави снимката и ме погледна умолително:
-Моля те, не ми се смей. Знам, че съм ужасна и го заслужавам, но просто ми липсва татко - каза тя и избърса сълзите си - както и да е..беше момент на слабост, да не говорим за това повече.
Мислеше, че ще ѝ се смея? Да, караме се, но тя пак си е моята малка сестра. Да я видя така ме накара да осъзная, че въпреки всичко, тя е просто наранена.
-Не бих ти се смяла, Тея. И не си ужасна.. Разбираемо е да ти липсва тат..
-Адрея, излез. Не ми се говори за това.
-Добре.. Ще спя у Серина. Кажи на мама.
-Добре, само се разкарай.
-Чао, Тея.

Излязох навън при вече отегчената ми най-добра приятелка.
-Божее, какво ти отне толкова много време? Мислех, че никога няма да слезеш.
-Сестрински проблеми - отвърнах ѝ тихо.
Тя просто ме прегърна. Знаеше, че не ми е лесно с Тея. Преди татко да си тръгне двете имахме силна връзка, но това се промени.
-Благодаря ти. За всичко - казах ѝ.
-Дори не го споменавай. До теб съм, винаги - усмихна ми се тя и тръгнахме към тях.

Гледна точка на Серина:
2AM.
Ядяхме сладолед и си говорехме от часове, но Адрея просто не беше на себе си.
-И съгласна ли си с мен? - питах я нарочно, за да разбера дали ме слуша.
-Извинявай, какво?
-Хайде, изплюй камъчето. За какво мислиш толкова цял ден?

Гледна точка на Адрея:
-Хайде, изплюй камъчето. За какво мислиш толкова цял ден? - попита ме Серина.
Мамка му. Не съм сигурна, че искам да говоря за това.. Окей, ето започва се..
-Хари. За него мисля, затова съм отнесена.
-Хари като .. Хари Стайлс, същия надменен кретен от днес?
-Да, той.. Просто ми е - започнах но телефона ми звънна и ме прекъсна. Слава Богу.
-Ало?
-Адрея ли е?
-Да, кой е това?
-Хари.
-По дяволите, откъде взе номера ми?
-Трябваше да си избера наставник, защото съм нов. Избрах теб и ми дадоха номера ти. Утре в 8 пред училище те чакам да ме разведеш - каза той и затвори.
Мамка му, това въобще не ми харесва...