29 ноември.
След случката с Хари мина.. време. Всъщност много време. Два месеца. Нищо не се променяше. Сякаш минаваше същия ден отново и отново. Продължавах да мисля за него, не исках, но продължавах.
Днес пак всичко беше същото. Серина ме взе, стигнахме в училище, денят беше досаден и изтощителен. Оставих учебниците в шкафчето си, но когато затворих вратичката и тръгнах се блъснах в някого. Тялото ми се напрегна, но и усетих чувството, което само той ми даваше. Дръпнах се, а той ме гледаше в очите.
-Здравей - наруших тишината.
-Виж, скъсах с Даяна. Не искам нея, искам теб.
Това беше всичко, което исках да чуя, но... Уплаших се, че ще ме нарани.
-Не съм готова за това. Дори не се познаваме толкова.
-Тогава ми позволи да те опозная. Остави ме да видя личността зад този театър "аз съм безчувствена и не ми пука за никого" .
Сълза потече от окото ми и бързо я избърсах, надявайки се да не я е видял.
-Добре - беше всичко, което успях да кажа.
Лицето му грейна. Очите му от напрегнати станаха меки и спокойни. Той наистина има най-хубавите очи, които съм виждала. Никога не съм намирала зелените очи за привлекателни. Досега.
-Утре в 14 в Starbucks-а на 86та?
-Ще бъда там - отговорих му.
Целуна ме по бузата и излезе. Усмихнах се на себе си. Може би най-накрая щях да имам шанс да съм щастлива. Не съм била наистина, откакто татко ни напусна. Спрях да мисля за него, темата винаги изважда чувствителната ми страна.
01:05
Тъкмо заспивах, когато телефона ми извибрира:
Хари Стайлс:
Лека нощ, прекрасна .
Мамка му, невероятен е.
YOU ARE READING
You Never Left My Mind /h.s./
Fanfiction-Защо никога не съм първи избор? - попитах го, очите ми пълнейки се със сълзи. -Просто не си от типа момичета, които момчетата забелязват веднага. - отговори ми той. -Благодаря, това е изключително успокояващо - засмях се невярващо. - Не, нямам тов...
