You Never Left My Mind /h.s./

Chapter 6

Сутринта се събудих от шума на дъжда. Погледнах телефона си, имах едно съобщение. Отворих го нетърпеливо, но беше от Серина. Почувствах се разочарована. Очаквах отговор от Хари.

Серина:
Ще мина да те взема от вас 8:30. Не закъснявай. :D

Веднага усетих иронията, тя е по закъсненията. Погледнах часа, беше 7, имах предостатъчно време. Веднага влязох да си взема душ. Когато излязох сложих комплект черен сутиен и бикини. Напръсках се с любимия си дезодорант с мирис на кокос и започнах да си избирам дрехи. Спрях се на черни джинси, черен пуловер, черни кубинки и палто. Единственото цветно нещо беше шала ми - цвят бордо. Облякох джинсите и пуловера и започнах да се гримирам. Оставих косата си на естествените ми леки вълни, изглеждаше добре. Сложих си пудра, дълга очна линия и много спирала. Взех палтото, шала и телефона си и слязох долу. Закусвах отново зърнена закуска. Когато приключих часът беше 8:20. Облякох си палтото и шала и погледнах в огледалото. Серина би казала, че тоалетът ми е твърде мрачен, но така се харесвам. Черното представлява това, което съм и пътя, който съм изминала.

Гледайки отражението си, си се представих до Хари. Не. Не искам да изпитвам нищо към него. Най-накрая се звънна на вратата и излязох.
-Хеееей - поздрави ме приятелката ми с усмивка.
-Добро утро - отвърнах ѝ и тръгнахме.
По пътя си говорехме общи приказки и се смяхме доста. Както винаги. Когато стигнахме пред училище тя влезе, а аз останах отпред, защото не ми се влизаше. Когато видях Хари и Даяна, държейки се за ръце, да се смеят само извъртях очи и ги подминах. Спрях до шкафчето си и отворих фейсбук. След малко усетих ръка на кръста си. Нямаше нужда да се обръщам, по усещането в стомаха ми разбрах точно кой е.
-Хари - казах.
Вместо отговор усетих устните му на врата ми. Въпреки, че беше прекрасно се дръпнах рязко и извиках:
-Какво правиш?
-На теб на какво ти прилича? - засмя ми се той - Целувам те.
-Това е грешно, ти си с Даяна. Тя е добро момиче, а и аз не съм ти резервен вариант - изрекох бързо - Да, може би те хар.. - спрях се.
-Може би какво?
-Нищо - казах гледайки го в зелените очи. Бяха прекрасни, можех да се загубя в тях, кълна се.
Звънецът звънна изтръгвайки ни от мислите ни. Той също само ме гледаше и мълчеше.
-Ти каза да направя нещо, щом те искам - каза ми той объркано.
-Не и докато си с друго момиче - отговорих му.
Той кимна и двамата тръгнахме към първия си час.