След кратката церемония за откриването на годината всички влязохме по стаите си. На десетата минута най-добрата ми приятелка Серина влезе в стаята, извини се за закъснението си и седна до мен. Тя е висока и красива с права руса коса и кафеви очи. Познавах я от седем години, винаги е била до мен и ме е подкрепяла във всичко.
- Ти си най-неточния човек, честно - засмях ѝ се аз.
Точно когато тръгна да ми отговаря вратата се отвори и влезе момче. Беше висок, имаше дълги шоколадови къдрици и невероятни зелени очи. Още когато влезе имаше нещо около него, което ме развълнува, не знаех какво, но със сигурност имаше нещо.
-Това е новия ни ученик. Представи се с няколко думи, моля те - обърна се госпожата към него и му се усмихна топло.
-Хари Стайлс - каза простичко той, подсмихна се и седна пред мен.
След тридесет минути скучни обяснение от страна на учителката, най-накрая ни пусна да си ходим. Събрах си нещата и тръгнах. Тъкмо излизах от сградата и усетих нечия китка да се увива около ръката ми, спирайки ме. Завъртях се и срещнах чифт искрящи зелени очи.
-Изтърва си ключовете - каза Хари и ми ги подаде.
-Благодаря ти - усмихнах му се.
-Изтрий тази голяма усмивка, не си мой тип - намигна ми той и излезе.
Боже, мразя когато хората са такива. Да, има нещо у него, но мразя арогантни момчета, които се смятат за повече от всички.
-Не се занимавай с него, очевидно е тъпак - чух Серина да казва зад мен, явно беше чула всичко - искаш ли да спиш в нас тази вечер, нашите са в командировка и съм сама.
-Разбира се, само да минем през вкъщи да си събера нещата.
Тя ми се усмихна и тръгнахме. Въпреки разговора, който водехме, мислите ми просто не спираха да се връщат към новия ми познат.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
You Never Left My Mind /h.s./
Hayran Kurgu-Защо никога не съм първи избор? - попитах го, очите ми пълнейки се със сълзи. -Просто не си от типа момичета, които момчетата забелязват веднага. - отговори ми той. -Благодаря, това е изключително успокояващо - засмях се невярващо. - Не, нямам тов...
