You Never Left My Mind /h.s./

Chapter 1

  My face above the water

 My feet can't touch the ground 

Touch the ground, and it feels like...

                   Спрях досадната аларма и.. Чакай аларма, защо? Погледнах дисплея си и изписаната дата обясни всичко: 15 септември. Време беше за училище отново. Още една стресираща учебна година, която не исках да започва.

                    Когато най-накрая успях да стана нагласих дрехите си за деня и си взех душ. Започнах да се обличам, дрехите не бяха нищо специално: тъмно сини дънки, черни потник, кожено яке и кецове. Накъдрих краищата на кестенявата си коса и сложих малко очна линия, която караше очите ми да изпъкват. Сини. Може би единственото нещо, което наистина харесвах в себе си. 

                          Излизайки от стаята си се блъснах в малката си сестра – Тея. Тя е с три години по-малка от мен – на 14 и въпреки това вече беше решила, че е напълно нормално постоянно да не си е вкъщи, да пуши и да пие.

                          -Адрея, внимавай! – изкрещя ми тя, ядосана както винаги – Защо винаги трябва да си толкова непохватна? – уау, някой не беше в добро настроение.
 Освен че вонеше на алкохол и цигарен дим, сестра ми имаше и тежък грим и кръгове под очите.
                          -Пак ли си била навън снощи? Мама ще се побърка, знаеш че й е трудно след като татко ни напусна и все пак правиш всичко още по-трудно за нея. Мамка му, мисли и за друг освен за себе си.
                           Тя само ме блъсна пак и слезе надолу по стълбите. Чух как мама я попита къде отива, но отговор не последва. Аз също слязох долу. Мама беше направила палачинки. Седнах да ям и си говорихме, като тя ме помоли да наглеждам Тея в училище. След краткия ни разговор тръгнах.