You Never Left My Mind /h.s./

Chapter 9 /Christmas/

24 декември 11:30.
За пръв път от месеци нямаше аларма, която да ме събуди. Чувствах се отпочинала и спокойна. Най-накрая бях във ваканция, а утре беше Коледа. Чувствах се прекрасно докато нещо не мина през мислите ми. Или по-скоро някой. Хари. След вечерта, в която му се доверих напълно, той се държеше по-странно, далечно. След като го целунах, вечерта беше невероятна, но бързо си тръгна. Засичахме се в училище, но ги нямаше милите закачки от негова страна. Липсваха ми.
Прекарах деня в Серина, щях да посрещна и Коледа у тях със семейството ѝ, ако не беше съобщението, което получих в 22:47.

Хари Стайлс:
Знам, че е късно и съжалявам, че не ти обръщах внимание след онази вечер, просто бях объркан. Искаш ли да сме заедно тази вечер? Нашите и сестра ми са в Германия.

Отговорих му:
Добре. Ще бъдем у нас, вземи ме от Серина след 15 минути.

Истината е че не исках да се натрисам в най-добрата си приятелка на Коледа. Наясно съм, че техните ме приемаха само от съжаление. Майка ми беше нощна отново, а сестра ми на купон.
-Адрея! - чух Серина да казва.
-Да?
-Кой ти писа? Изглеждаш развълнувана.
-Хари, иска да прекарваме празника заедно. Съжалявам, но..
-Тръгвай - усмихна ми се тя широко - Бих искала да си тук, но той те прави щастлива, а ти го заслужаваш.
Прегърнах я силно. Тя беше всичко, което имах.
-Благодаря ти - прошепнах и слязохме по стълбите.

Когато излязох черната му кола беше паркирана, а той ме чакаше седнал на капака, облечен в същия цвят и със сияеща усмивка. Открояваше се на фона на белия сняг, но изглеждаше убийствено добре. Качихме се в колата и потеглихме към нас.

Беше 23:45 след като хапнахме и изгледахме коледен епизод на някакъв тъп сериал. Седнахме до камината и той извади коледно опакована кутийка.
-Хари, аз.. Не съм ти вземала нищо, толкова съжалявам..
-Ади, стига. Всичко е наред. Отвори си подаръка.
Все още бях гузна, но взех подаръка и разкъсах хартията. Вътре имаше черна велурена кутийка. Отворих я, а вътре имаше сребърна гривна с буквата "Х" . Беше невероятна, знам че не сме заедно, но тази гривна беше прекрасна и сякаш символизираше това, че му се доверих.
-Харесва ли ти? - попита ме той несигурно. Шегуваше ли се?
-Невероятна е!
Той се приближи и ме целуна. Където и да ме докоснеше, продължавах да усещам пръстите му и след това. Това е усещането, което искам да усещам винаги. Разделихме се и се усмихнахме един на друг. Той ми сложи гривната и ме прегърна.
-Остани вкъщи тази вечер - помолих го.
-Разбира се.

По-късно се качихме горе и след като си взех душ двамата седнахме на леглото ми.
-Ади, не знаем какви точно сме. Сигурна ли си, че искаш да остана?
-Ще го измислим по-нататък.
Наистина не ми пукаше. Знаех само, че го искам близо до мен. Легнахме и той ме придърпа в прегръдката си.

Гледна точка на Хари:
Адрея бързо заспа. Мисля, че я харесвам и то много. Но съм твърде объркан за нея. Не искам да я прецакам психически. Трябва да приключа всичко с нея и то скоро. Но да я държа в ръцете си се усеща .. Правилно.