Останалата част от деня мина бързо, тей като бях изгубена в мислите си. Откакто видях Хари и Даяна се чувствах зле, но не знам защо. Той не беше мой, а тя не ми е враг, напротив винаги е била много мила с мен, просто не е от моя тип хора. Но сега ревнувах много. Въпреки това не мисля, че имам чувства към Хари. Може би увлечение, което ще отмине бързо. Надявам се.
След като свърши и последния час бързо взех нещата си и тръгнах към шкафчето си. Оставих си нещата вътре и го затворих. Точно до мен стоеше Хари, явно съседното беше негово. Извъртях очи и тръгнах към изхода.
-Хееей, къде си се разбързала? - попита ме той, хващайки ме за лакътя. Мамка му, това електричество отново, защо го усещам всеки път когато ме докосне.
-Прибирам се - озъбих му се и пак тръгнах.
Естествено, той ме настигна и застана пред мен.
-Ще се видим ли утре пак по-рано?
-Защо, за да ми изгубиш времето и после пак да те намеря с Даяна. Какво вие вече заедно ли сте? - казах на един дъх, гледайки в зелените му очи.
Той остана с отворена уста:
-Ревнуваш ли?
-Не, просто забрави, че съм казала нещо. И си намери друг наставник - блъснах го и за пореден път тръгнах. Дочух зад себе си вик:
-И да отговаря на въпроса ти, да, заедно сме.
Господи, мразех го. Познавах го от два дни и вече ме беше наранил. Как стана това и защо по дяволите не мога да спра да мисля за него?
Когато стигнах вкъщи, нямаше никого. А и така беше по-добре. Обичам да съм сама. Хапнах, взех си душ и почнах да уча. Имах тест по математика утре. Пълна простотия, на кого въобще му е нужна математика?
След няколко часа чух, че някой се прибра. Беше мама. Работеше в болницата и затова постоянно беше на работа. Слязох и я поздравих:
-Здрасти, мамо, как си?
-Добре, само малко изморена, а ти? Изглеждаш разтревожена.
Личеше ли ми наистина..
-Не, добре съм - казах и се усмихнах.
-Мамо, знаеш ли къде е Тея?
-Спи в приятелка - бях сигурна, че това е лъжа, но просто кимнах - аз ще вечерям и пак отивам в болницата.
Работеше много, но мисля, че това ѝ помага да не мисли за татко.
-Добре, мамо. Лека от мен - целунах я по бузата и се качих в стаята си.
Преди да си легна само погледнах телефона си. Имах едно съобщение.
Хари Стайлс:
Няма да оставя нещата така, Адрея. Не искам да си далеч от мен.
Отговорът ми беше простичък, но ясен:
Щом ме искаш наблизо, направи нещо по въпроса. ;)
Не изчаках отговор и си легнах.
KAMU SEDANG MEMBACA
You Never Left My Mind /h.s./
Fiksi Penggemar-Защо никога не съм първи избор? - попитах го, очите ми пълнейки се със сълзи. -Просто не си от типа момичета, които момчетата забелязват веднага. - отговори ми той. -Благодаря, това е изключително успокояващо - засмях се невярващо. - Не, нямам тов...
