You Never Left My Mind /h.s./

Chapter 8

След първата ни среща с Хари излязохме още няколко пъти. Опознахме се или по-скоро аз него. Разказа ми за семейството си и за всичко около себе си. Той е невероятен човек, но просто не мога да се отворя към него, не мога да му се доверя със себе си и всеки път когато му откажа, мисля че и той започва да се отказва от мен. Харесваше ни да прекарваме време заедно, но не сме се събирали. Но последните дни в училище е различно. Той започна да показва привързаност към мен пред всички. И без значение дали тя беше изразена чрез прегръдка, заиграване с косата ми или нещо друго ми харесваше. Трудно ми е да си призная, но си падам по него.

19 декември, събота вечер.
Тъкмо си търсех филм за гледане, когато се звънна на вратата. Тея си беше в стаята, а мама беше нощна. Кой по дяволите беше? Слязох долу и отворих: Хари. Много се зарадвах и скочих на врата му.
-Уау, не очаквах такава реакция - усмихна се той, а аз се изчервих. Той ми подаде букет бели рози - любимите ми. Чакай..
-Откъде знаеш любимите ми цветя? А адреса?
-Серина. Тя ми ги каза, но това няма значение. Ние с теб отиваме на ледената пързалка.
-Добре - отвърнах му и се качихме в колата.
Прекарахме си прекрасно. Бутахме се един друг, смеехме се. Когато се върнахме в колата го поканих вкъщи и без това Тея ми беше писала, че излиза. Къщата щеше да бъде празна.

-Все още искам да те опозная - каза ми той - Моля те.
Вечерта беше прекрасна и той направи изключително много за мен. В този момент знаех, че му вярвам.
-Добре, но ще отнеме време.
-Имаш го - отговори ми той и уви ръката си около талията ми.
-До миналата година всичко беше наред. Имах прекрасен живот, невероятно семейство и много приятели. Един ден се прибрах от училище и намерих мама да плаче и сестра ми до нея, чудейки се какво става. Опитах се да я успокоя и да разбера какво става, но тя не спираше да плаче - усетих пръстите на Хари избърсвайки сълзите ми. Дори не разбрах кога съм започнала да плача - Когато осъзнах, че мама няма да ми обясни се качих горе в тяхната стая и там видях бележка, казваща, че .. - заплаках още повече.
-Всичко е наред, разбирам - стисна ме в прегръдката си той.
-Не, това не е всичко. Пишеше, че си е намерил друга и очаква дете с нея и че вече не ни иска: нито мама, нито Тея, нито мен - не можех да спра да плача, това беше първият път, в който разказвах историята. Дори на Серина беше казала мама. Наистина обичах татко. Ето колко много вярвах на това зеленооко момче, държащо ме в ръцете си. Реших да продължа историята си - След като той ни напусна се преструвах, че всичко е наред, че съм добре. Тогава сестра ми се промени. Предполагам тогава ме удари факта, че баща ми ни изостави. Мислех, че можех да се справя с това лесно, но не можех, бях на 15 мамка му. Явно съм бягала, наистина съм мислела, че съм по-бърза от болката. Когато Тея се промени тази ми илюзия се разби, заедно със сърцето ми.
Опитах се да скрия лицето си от Хари, но той повдигна брадичката ми нагоре и ми каза:
-Ти си най-силното момиче, което съм виждал. Невероятна си. Минала си през толкова много, но си все още тук и се бориш. Ти с.. - прекъснах го притискайки устните си в неговите. Той отговори на целувката ми и цялото ми тяло се наелектризира. Никога не съм се чувствала по-жива.