You Never Left My Mind /h.s./

Chapter 4

      -Кой беше? - попита ме Серина.
      -Хари - въздъхнах.
      -И ? Какво ти каза?
      -Трябвало е да си избере наставник и е избрал мен. Така е получил номера ми.
      -Избрал е теб? Не разбирам. В един момент не си негов тип, в следващия избира теб за човек, с когото ще прекарва най-много време.
      -И аз не го разбирам, но ..
      -Не се дръж сякаш не го искаш. Знам че за теб това е добра новина - прекъсна ме Серина и се засмя.

Честно казано, да, радвам се, че ще мога да го опозная. Но все пак той се държа зле днес. Бях толкова объркана.
     -Не знам какво искам. Да гледаме филм и да заспиваме ? - попитах я.
     -Става.
Пуснахме филм и малко след това заспахме.

        Отново чух алармата, спрях я и погледнах часа - 6:30. Имах час и половина до срещата с Хари. За това време трябваше да се прибера,изкъпя,наглася и да стигна до училище, а навън валеше. Уау, просто супер. Серина още спеше а и познавайки я май днес нямаше да дойде на училище, затова й написах бележка, че съм тръгнала рано. Точно, когато стигнах до вкъщи, мама излизаше за работа. Качих се горе и си взех душ. След това се облякох: черни дънки, черна блуза и дънково яке. Сложих и любимите си vintage златни пръстени. Слязох долу да закусвам. Нямаше нищо, освен зърнена закуска. Извадих купа и тръгнах да сипвам, но вътре нямаше нищо. Тея отново я беше изяла и не я беше хвърлила. Колко мило от нейна страна. Явно тази сутрин нямаше да закусвам, така че излязох. Беше 7:50 затова реших да отида с колата си. Стигнах пред училище точно в 8, но Хари вече беше тук. Излязох от колата и отидох при него, а той ме прегърна. Сякаш ток мина през тялото ми, но защо? Защо се почувствах така и защо ме прегърна? Мислех че ме мрази.

    -Как си, Адрея? - усмихна ми се той.
   -Супер - отговорих му.
   -Няма ли да попиташ за мен?
   -Ами не, честно казано, не възнамерявам.
   -Какъв ти е проблема? - пита ме.
   -Никакъв, освен че вчера се държа ужасно с мен.
Той се замисли. Явно беше забравил. Изведнъж се ококори, май му светна.
   -Съжалявам, бях под напрежение, тъпата госпожа ме задържа да ми се скара, че съм закъснял и ме изнерви. Не съм искал да те обидя.
   -Добре. Но само да знаеш, не търпя момчета с огромно его, ужасно е. Така, откъде искаш да започнем с обиколката или откъдето  аз реша?
  -Ти реши, все ми е едно.

След като обиколихме навсякъде, беше станало 8:45, първия час започваше 9. Разделихме се, той тръгна към стаята, а аз излязох да звънна на Серина. Когато най-накрая се измъкнах от сградата за моя огромна изненада я видях да паркира колата си.
  -Ти дойде? - попитах я невярващо.
  -Да, реших тази година да съм по-отговорна - каза тя имитирайки тона на майка си.
Засмях се. Тя е просто.. уникална.

  -Хайде, да тръгваме, ще закъснеем - казах й и тръгнахме към стаята. 
Говорехме си нещо, когато влязох в стаята и ги видях. Хари и Даяна, целувайки се. Зрението ми се замъгли, изнервих се и ми се доплака едновременно. Излязох за секунда да се успокоя, върнах се и седнах на мястото си до Серина.
  -Добре ли си?
Само кимнах. не ми се говореше.