Hello Babygirl

Chapter 3-Where we going, love ?

Прибрах се в къщи и хвърлих раницата си моментално. Толкова се ядосах! Била съм луда! В момента просто искам да крещя и чупя неща, защото вече не издържам!
-Тогава го направи.-чух тих глас в главата си. И ето го отново..
-Ти мислите ли ми слушаш?!-помислих си отново, но този път Хари застана пред мен. Облегна се на стъклената маса, скръсти ръце и ме погледна ядосано.
-Казах ти, да чупиш!-извика заплашително той, а аз просто се изсмях на среща му.
-Накарай ме.-казах самонадеяно и скръстих ръце пред гърдите си. Хари извъртя очи, след което просто въздъхна и прехапа устна.
-Не искаш да го правя.-каза тихо и заплашително, с нисък и дрезгав глас.
-Напротив, искам.-отговорих със същата тоналност, а очите му започваха да променят цвета си. От красивото и ярко зелено-те станаха тъмно червени, почти черни.
Той просто изчезна. Е,знаех си. В следващия момент ръцете и краката ми сами започнаха да се движат. Съпротивлявах се с всички сили,но уви. Нищо не проработи.
-Излез от главата ми.-казах на глас, след което взех една чиния, разбивайки я на пода. Но не исках да го направя. Той ме контролираше.
Така и втора, заедно с една чаша. Едно от стъклата сряза китката ми при падането си. Всъщност как се случи това? Просто се опитвах да се съпротивлявам с едната ми свободна ръка.  Вече не усещах някой да ме управлява, за това си отдъхнах. Но не и след като видях оня кретен. Стоеше пред мен и ме гледаше ядосано. Той пък за какво се ядоса? Той не се поряза, той счупи посудата ми, но е ядосан?
-Виж какво направи!-каза подигравателно, карайки ме да ахна.
-Аз какво съм направила?! Не аз счупих посудата.-отвърнах му и започнах да събирам стъклата. По плочките си виждах и алена течност, която случайно капеше от сраязаната ми китка.
-Напротив.-извъртя подигравателно очи и се усмихна самодоволно.-Хубав задник, по между другото.
-Просто млъкни!-извиках, а той се засмя.
-О, и защо да го правя?-попита още със смях в гласа си. От това нямаше измъкване. Просто събрах стъклата и ги изхвърлих. Взех и един парцал, с който забърсах плочките.
Качих се на втория етаж. Веднага влязох в банята, опитвайки се да игнорирам болката от порязаната ми китка. Отворих толетката и извадих аптечката за първа помощ. Измих ръката си, но ужасната щипеша болка не спираше. Извадих пакета с бинт, марли и някакво лекарство и памук. На малко от памука сложих от жълтеникавото лекарство, след което го оставих върху разрязаните марли. Увих хубаво китката си с бинт и прибрах всичките медицински принадлежности по местата им. Раздвижих я, в опит да спра болката.
Слязох отново на първия етаж, отворих хладилника и останових, ме е празен. Явно късметът днес е на моя страна. Въздъхнах недоволно и взех протмонето си. Също и телефона, ключове и суитчер.
Завързах връзките на черните си конверс и закрачих към входната врата.
-Къде отиваме, любов?-попита Хари, който си беше позволил да излезе от ума ми.
-Аз отивам до магазина.-отговорих съседен спокойно и закрачих към колата си. Натъртих на думата ,,аз". Не ми беше приятно да говори в множествено число, тъй като нямах връзка с него.
-Какво ще си купим?-попита отново, игнорирайки забележката ми. Извъртях очи и започнах да шофирам. Магазина, единствения в който обичах да пазарувам беше на час и половина от къщата ми, което малко ме дразнеше, но нямаше значение. Пуснах радиото, по което звучеше песента на Adell Hello.
-Защо превключи?-попита разочаровано къдравелкото.
-Тази песен е буквално на всякъде.-извъртях очи, чувайки друга песен по радиото-Perfect.
-Ако я смениш, ще те убия.-погледна ме сериозно Хари, което ме накара да се засмея.-Колко е часа?
-О, ами...23:59 защо?-попитах, а Хари се очуди.
-Ами, не знам. магазина е денонощен?-попита. Наистина ли е толкова глупав, или се прави?
-Отчевидно.-отговорих на тъпия му въпрос, а в колата се да цари тишина. Стана ми доста топло, за това свалих прозорците.
По едно време Хари започна да пее.
-And if you like midnight driving with the windows down..-реших да го прекъсна, докато не е изпял цяла песен.
-Защо пееш?-попитах, а той не ми отговори, което ме накара да се ядосам.
-Как защо? Та аз изпълнявам тази песен.-засмя се, след което продължи солото си. Когато песента свърши, той се засмя. Извъртях очи и пуснах диска, който бях сложила миналата събота. Тъкмо хванах края на Drake, но след нея започна We own it, което ме накара да натисна педала все по-силно.
Сега беше момента, в който аз пеех. Увеличих песента, а километража ми полазваше повече от 250 км/ч . Предимството, да имаш бърза кола.
Песента свърши и малко де разочаровах, но хубавото беше, че наближих магазина. Погледнах Хари в огледалото, а той се беше преместил на предната седалка, до мен. Паркирах на паркинга на хипермаркета и изключих автомобила. Спрях радиото и излязох от черния си автомобил.
-Какво ще купуваме?-попита, а аз извадих едно листче от джоба си и вдигнах ръмене.
-Каквто купувам и всеки път. Тесни за пица, яйца, сирене, кашкавал, кисело мляко, мюсли, такива неща.-отговорих на въпроса му.-Ти искаш ли нещо определено?-попитах
-Всъщност да. Зеленчуци.-свих устните си след изказването му, а той навлезе в магазина.
Взех една количка, започнах да я бутам и спрях при зеленчуците. Пъхнах една маруля в количката, а след няколко минутки я последваха и репичките, краставиците, доматите, както и няколко картофа.
Забутаха количката към щанда с месото, взимайки малко от шунката, пишешкото филе и салам. След него беше ред на млечните продукти, от където взех сирене, кашкавал и кисело и прясно мляко. Отбих се за малко сосове, след това зачеркнах всичко от списъка. Щом и яйцата заеха мястото си, забутах количката към любимите ми щандове. Грабнах няколко сникърса, голям пакет желирани мечета, маршмелоулс, какао, кафе, чипсове, шоколадово бисквити, зърнена закуска. Мисля, че това в всичко. Запътих се към касата, за да платя покупките.
Щом всичко беше поставено на лентата касиерката бавно и мързеливо започна да слага всичко в една голяма торба. След тридесет минутната и работа, извадих 50 долура от протмонето си, за да платя. Не изчаках рестото си, а направо тръгнах към колата.
Оставих голямата торба на задната седалка и заех шофьорското си място. Сложих колна си и потеглих към къщата си. Часовника показваше 01:30, което бяха още около 6 часа до училище. Натиснах педала на черното си Ламборджини, защото бях наистина гладна. Започнах да засичам времето, за което ще се прибера и отново пуснах радиото. Протегнах лявата си ръка, за да го пусна, но там вече имаше нечия студена и груба ръка.
-Хари спри да се появяваш толкова тихо и плашещо!-развиках се къдрокосият дявол до себе си, който от своя страна се засмя. Имаше хубав смях, както и тръпчинки. Усмихнах се несъзнателно, но бързо успях да скрия тази плаха усмивка.
-Близо ли сме?-попита, а аз погледнах пътя пред себе си.
-Почти.-отговорих, а той кимна. Корема ми измърмори доста шумно, което предизвика голям смях от Хари.
-Корема ти издава звуци на умиращ кит!-засмя се още по-силно, но си беше смешно.-Какво купи?
-Ами..много неща.
-Спираме, за да ядеш!-каза решително, но аз поклатих глава и отказах-Не ме карай, да те контролирам отново.
-Недей. Ръката още ме боли.
-Тогава ще те храня.-усмихна се самодоволно и започна да рови в торбата с покупките. Извади еднин Сникърс иза секунди премахна опаковката му.
-Отвори си устата!-каза заплашително, а аз поклатих глава.-Защо трябва да си такъв инат?-попита тихо, поемайки отново контрол над тялото ми.
-Добре! Ще я отворя, мога да се храня и сама!-отговорих тихо и набих спирачки, тъй като бяхме стигнали.
Хари внесе торбата с покупките в кухнията ми, докато аз заключвах колата.
Влязох в кухнията, където Хари беше извадил всички покупки и вече правеше салата.
-Как успя?-попитах и останах с отворена уста.
-Тайна.-засмя се, а аз взех една вилица и за бидох острите и зъбци в салатата.

-------------:////////////////
Надявам се, главата да ви е харесала. ❤️❤️❤️ коментирайте и/или гласувайте ❤️