Hello Babygirl

Chapter 13-You

(Ще направя жалък опит главата да блика от чувства, за това моля да отцените старанието ми хех..приятно четене)

Алармата ми извъня, както всяка сутрин, но тази утрин имах по-голямо желание да се събудя. Станах от леглото и отидох в банята.
10 минутки по-късно трябваше да облека нещо. Обух един черен клин, бели маратонки и някаква семпла, черна просторна тениска. Вързах косата си и сложих малко спирала на милите си. Загащих тениската и слязох надолу.

Направих си кафе. Сложих лъжичка захар, точно както го обичах и сипах малко мляко.
-Добро утро!-поздрави весело Хари. Малко се очудих на настроението му, но мисля, че беше щастлив.
-Хей!-обърнах се към него, усмихвайки се. Постепенно усмивката му стана по-голяма и самонадяна.
-Харесвам гривната ти.

ГТНХАРИ

-Харесвам гривната ти.-по-скоро харесвах начина, по който и седеше тениската ми. Не съм глупак, много добре знам от кого е, защо я има и какво означава.
-Благодаря.-стесни се тя, а аз се усмихнах още по-самодоволно.
Но това беше само обвивка. Вътрешно се разяждах. Всякаш някой копаеше дупка в мен.
-Знаеш ли Сали,мисля, че трябва да направим купон.-учудена от идеята ми, тя се съгласи и погледна стреснато часовника.
-Трябва да тръгвам, но купона е добра идея!-засмя се нервно тя, напускайки къщата.
(малко банално, но препоръчително е да си пуснете песента на Слави Трифонов Ела Ела)

Само това и чаках. Чашката, от която тя пиеше кафе беше разбита на парченца. По дяволите, защо трябваше да позволя на тъпите чувства да се задълбочат? Защо трябваше изобщо да искам да ме върне към живота? Защо трябваше да позволявам на онова момче да я открадне от мен? Мамка му, аз не трябва да се чувствам така. Не трябва да чувствам нищо. Трябва да..да се върна в Ада. Но трябва да я завлека със себе си. По дяволите, не мога да го направя. Защо всичко трябваше да се обърква? Защо трябваше да позволявам на любовта да ме пречупи отново.

Хванах главата си в шепите си, опитвайки се да не счупя още нещо. Ами да, ще се натряскам! Ще се напия, болката ще отмине, всичко ще се оправи..

Кого заблуждавам? Само себе си. Тези неща не отминават току така. Не. Не можеш да махнеш с ръка и всичко да се превърне в пепел, в една прах.
Не мога да позволя отново да се разтопи пред нея. Няма я. Няма я и това е. А сърцето ми? То..