Hello Babygirl

Chapter 4-Do you want to talk ?

Станах както всяка сутрин, но днес беше малко по различно. Беше петък, а и предстоеше коледната ваканция. Днес часовете най-вероятно щяха да са намалени, а ако имахме късмет програмата щеше да бъде малко по-различна.
Приведох косата си в нормален вид, след което взех черните дънки с висока талия от гардероба си. Издърпах една бяла тениска, която прилепваше по тялото ми и започнах да търся подходящи обувки. Щом избрах черните найкове, с бели връзки започнах да се гримирам. Пуснах един от любимите списъци с песни. Бях прибавила многократно песни там, а те ми ставаха все по любими.
Взех водоустойчива та си спирала, след което започнах да нанасям слоевете.
-When he open his arms and hold you close tonight..just won't feel alright..cause I can't love you more than this..-изпях малка част от песента, приключвайки с вече сложената очна линия. Взех коженото си яке, погледаме се за последен път в огледалото и грабнах чантата си.
-Защо не пееш по-често?-попита Хари, вървейки рамо до рамо с мен.
-Не обичам да пея.-признах, оставяйки момчето срещу мен с позинала уста.
-Та кой не обича да пее?!???-попита засмян той, а аз вдигнах ръката си. Извъртях очи и тръгнах към колата си. Заех шофьорското място, както обикновено и сложих колана си.
Потеглих, с надеждата че поне днес ще мога да избутам.
***
Щом пристигнах веднага сложих слушалките си, взех чантата си и тръгнах към класната стая, където щяхме да се съберем. Първи в полезрението ми се появи Оли.
-Сали!-възкликна весело и ме прегърна. Отвърнах на прегръдката му, а след като ме пусна се усмихнах.
-Как си?-попита, а аз свалих слушалките си и вдигнах рамене.-Съжалявам..за вчера.
-Няма проблем, ти не си виновен.-усмихнах се окуражително, след което продължих да вървя.
В средата на стаята седеше Джесика. Беше облякла клин, къса блузка, която стигаше едва на половината и корем. Подминах я и се сплескат на последния чин. Забих поглед в телефона си, в омаян опит да накарам времето да се измине по-бързо.
-Здравей.-някой наруши спокойствието ми, което ме накара да извърна поглед нагоре, където стоеше Мат, усмихвайки се.
Станах и го прегърнах. Той също ме прегърна. Усещах аромата му, просто исках да заплача, дори и не знам защо. От щастие може би. Не беше толкова истинско, в крайна сметка ако не беше Хари, той никога нямаше да ме обикне. Даже не съм сигурна дали ме обича.
Не знам колко време сме стояли така, но звук от прокашляне ме накара да пусна високото момче.
-Салем, да приемам ли, ме сте съгласни?-попита госпожата, дори не ни даде на отговорим.-Добре, излизайте.
Несигурно поех ръката на Мат, преплитайки пръстите си с неговите. Застанахме до Джесика и Оли, както и някой момичета от по-популярните деца в класа.
-Сега ще пуснем музика, а вие ще трябва да танцувате блус. Това ви е един вид наказание, за това колко ме изтормозихте.-засмя се класната ни ръководителка, госпожа Шерън.-С всяко спиране на музиката, двойките трябва да се приближават все по-близко. Нека започваме.
След броени секунди, Sam Smith прозвуча в ушите на всички от класната стая. Около всички нас имаше място за поне още един човек. Започнахме да танцуваме бавен блус, а някъде към средата на песента музиката беше спряна. Сближихме се малко повече, несигурно увих хлабаво ръцете си около врата на Мат, а той затегна хватката на кръста ми.
Музиката прозвуча отново, но не за дълго.
-За да е по-интересно двойките ще се сближат максимално.-засмя се госпожата, а аз повдигнах веждата си.
Джесика премести ръцете на Оли, отстрани на бедрата и. Устните ми образуваха права черта, тя щеше да спечели.
Подпрях главата си на гърдите на Мат, а той реши да премести ръцете си малко по-надолу от кръста ми. Прехапах устна, докато се клатушкане в ритъма на Live me like you do.
-Тук си имаме битка! Коя двойка ще победи? Имате минута!-подсети ни госпожата, а аз започнах да треперя.
-Спокойно Слаи..-породено на Мат и хвана лицето ми в шепите си. Стиснах очите си. Палецът му нежно преминаваше по бузата ми, а аз сложих ръцете си зад тила му. Песента беше към края си. Буквално бяха последните акорди. Вече загубихме. Джесика се беше качила на краката на Оли, а неговите ръце шаваха по дупето и. И тогава се случи. Усетих нечий меки и топли устни върху моите. Щом музиката спря, а с нея и целувката, затворих отново очите си. Мат подпря челото си на моето, чувствах как дъхът ми се разбиваше накъсано срещу мен, а ръцете му се още стояха в същата позиция. Целия клас започна да пляска, както и госпожата. Мислено благодарих на Хари в този момент.
-Е, мисля че имаме победители!-плесна с ръце госпожа Шерън. Тя донесе на мен и Мат по една торбичка, уведомявайки ни, че след 45 минути може да си ходим.