Hello Babygirl

Chapter 1-We have a deal.

-Каква сделка?-попитах тихо. Пред мен нямаше никого, но щом затворих очите си усещах нечие присъствие, което ме плашеше до някаква степен.
-Ела в палатката и ще ти разкажа.-несигурно тръгнах на там. Вдишах и издишах. Насочих се към червения плат и отворих вратата. Щом седнах на стола, който беше оставен пред една маса отворих очите си. Пред мен стоеше младеж, изглеждащ ми твърде познат от някъде. Чакай малко...
-Ти не си ли мъртав?-попитах изплашено с повдигната вежда. Божичко, как го извиках само. Та нали призовах дух?
-Да.-каза го, все едно беше най-отчевидното нещо. То и бешe.
-Ти си Хари Стайлс, момчето от бой бандата. Но как ? Защо си тук и защо искаш да направим сделка?-изхленчил бързо. Отново глупавата ми глава не мислеше. Нали го призовах?
-Ами ако тъпата ти приятелка не беше късала листа, щях да се махна, но ти наруши спокойствието ми и си искам обратно услуга. Доведи приятелите ми.-каза съвсем спокойно, а аз изцъках с уста. Погледа му, започваше да се променя, издажението също. Ядосвах го.
-Защо са ми демони, които да се навъртат около мен? Извикай си ги сам!-казах твърдо. Кога а последен път съм била толкова уверена? Какво имаше в тази бутилка?
-Извикай ги и ще накарам онова момче Мат да ти стане гадже.-извъртя очи с досада. Е това беше предложение, на което малко трудно щях да откажа. Облегнах се на стола и започнах да размишлявам. Но, ако направя грешка и всичко се обърка? Е, поне една от мечтите ми ще се сбъдне.
-Добре. Ще ги викна, но ми обещай, че той ще ме обича.-казах, а Хари се усмихна доволно. Това се предполага, че трябва да е хубаво или лошо? Това момче ме обърква.
-Имаме сделка.-каза и стиснахме ръцете си. Усетих болка при добира му, по-скоро нещо като ток.
Хари щракна с пръсти, а на масата между нас се появиха лист, химикалка и пергел. Заедно с тях, конец и игла. О не отново.
Направих процедурата с играла и така на татък, а приятелите му един по един започнаха да идват при мен. По-точно при нас.
-Ще ми кажеш ли как умряхте?-попитах, а едно от момчетата-Найл извъртя очи.
-По-скоро защо.-поправи ме, а аз насочих погледа си към Хари.
-Не съм виновен, че баща ми реши да се пенсионира.-извъртя очи и стана от стола. Започна да крещи и жестикулира. Можех да се закълна, че очите ми станаха черни. Върни ги обратно, харесвах обеси зелени ириси.
-Това какво общо има?-попитах объркано.
-О толкова ли не зацепи, че Хари е наследник на Луцифер, а понеже е много добър приятел ни завлече с него.-развика се Лиъм. И неговите очи потъмняха.
-Не ми крещи на мен, да не съм те завлекла аз в Ада?!-отвърнах му викайки, а Хари просто се засмя.
-Млъквайте. Скоро ще изгрее слънцето. Време ти е да се прибираш, Салем.-каза Луи, след което щракна с пръсти и те изчезнаха.
-Сериозно ли ще ме оставите да се прибирам сама?!-извиках, но уви никой не ми отговори. Издишах и зачаках. Уви никой не дойде.
-Задници.-казах тихо и излязох от палатката.
Махнах се от лунапарка и започнах да вървя. Завих надолу по улицата, извървях още няколко пресечки и стигнах у дома. Ох, губя форма. Изморих се от има няма-два километра пеш.
Още с влизането се струполих да дивана. Беше 04:30, имах още 3 часа до училище, за това се възползвах от тях. Настаних се на големия, сив диван и потънах в сънища.
***
Часовника изби точно в 7:00, а аз станах. С много мъки станах. Влязох в банята на първия етаж и измих тялото си, тъй като косата ми беше чиста. Напсувах мокрия под, на който едва не се подхлъзнах и излязох. Качих се на втория етаж и влязох в стаята си. Отново се запъхтян на стълбие, което беше признак, че трябва да почна да тренирам. Извадих от гардероба черно бельо, тъмно сини джинси със скъсани колена. Нахлузих ги и започнах да търся някаква тениска. Щом открих черната тениска с надпис ,,Queen of sarcasm" я облякох. Среших косата си, сплетох я на плитка. Усмихнах се самодоволно и затърсих гримовете си.  Сложих отново същия като вчерашния грим, нахлузих раницата си и излязох.
Мамка му, беше хладно, но закъснявах. Качих се в колата си, пуснах парното и радиото.
Докато карах към училището, радиото свиреше, но точно когато щеше да почна Touch me на Pia Mia радиото прекъсна.
-По Дяволите!-извиках и завих ряско към училищния паркинг.
-Слушам те, скъпа.-слязох от колата си, но игнорирах гласа, който чух. Изпотрябвал ми е демон, да ми говори на главата, все едно нямам други глупости.
Няпомнете ми никога повече да не викам духове, особено ако са от лошите. Но в това няма логика, тъй като не избираш кой са викнеш, но както и да е.
Щом влязох в първия си час, който беше рисуване, както и следващите два, заех мястото си на края на стаята. Мат също беше в този клас. Рисуваше повече от перфектно, доколкото аз можех да нарисувам единствено котка. Джесика ме набута в този клас. само защото той беше там.
Щом погледа на Мат видя, че сядам на стола веднага дойде до мен.
-Божичко, Сали. Знаеш ли как ме изплаши?-попита и ме прегърна адски силно. Вдишах аромата му, за момент краката ми се подкосиха. Той целуна главата ми, след което хвана лицето ми в шепите си.-Добре ли си?-попита тихо, така само аз да мога да го чуя. Е, щях да бъда по-добре ако ме беше целунал, но за сега и тива ме устройва.
-Да.-отговорих тихо, а той просто ме прегърна и не ме пусна. Явно Хари си върши добре работата. Браво Стайлс, ще започна да правя сделки по-често с теб.

-------------------------------------------
Здравейте ! Тази глава стана малко по-къса, но няма значение хдд надявам се да ви е харесала! Коментирайте и/или гласувайте. Лек ден/вечер
-Ани хх