Третия час беше към привършването си, а рисунката ми още не беше готова. Не беше нещо кой знае какво. Дори не ми и харесваше. Представляваше поляна, обсипана с дървета и изсъхнали листа.
-Забравяш светлосенките.-чух глас зад себе си. Ръката на Мат се протегна към рисунката ми, правейки светлосенки на едно от листата.-Така е много по-добре.
-Благодаря ти.-усмихнах се мисло, след което погледнах в сините като океан очи на чернокосия ангел.
Звънеца изби, взех чантата си и излязох от стаята. Чух глас зад себе си, но не спрях да вървя. Беше Мат. Викаше ме, но Хари ми обеща, че ще ме обича, за това няма да спирам. Въпреки, че много искам.
Спрях пред шкафчето си и взех дебели учебник по английски, тетрадка и химикал.
-Глуха ли си?-засмя се с прекрасния си смях-Виках те.
-Стжалявам, не съм чула.-казах и сложих един кичур коса зад ухото си. Той се усмихна и се облегна са шкафчето ми. Тази усмивка мижеше да те разстопи.
-Искаш ли да отидем заедно на обяд?-попита, а аз кимнах с усмивка.
-След малко идвам.-казах, след като видях Джесика и чух нещо от сорта на ,,с Оли ще сме в стола", но го игнорирах. Мислено танцувах танца на победата, за това, че такова момче можеше да ме обикне. Е, не е от само себе си, но с малко помощ всичко ще си дойде на мястото.
Приятелката ми дойде с доста нацупено лице до мен, а аз тръгнах към чешмата. Тя дотича до мен и започна да говори.
-Флиартуваше с Мат?-едва не извика тя, карайки ме да спра на място.
-Извинявай?-попитах и повдигнах веждата си-Защо да не го правя, аз го харесвам.-обърнах се към нея, преди да измия ръцете
-Охх. Не мига да говоря.-и тя извъртя очи, най-мразех като правеше така. Знаех, че го харесва. Но на мен не ми ли се полага малко щастие? Нека не се прави на невинна. Може да излъже себе си, но не и мен.
-От кога стана такава кучка? Сваляш момчета, излагаш ме, самонадеяна си, обикновено това го..-избива всичко това и я прекъснах.
-Обикновенно това е твоя работа, нали? Местата се менят Джес, не е нужно да правиш тъпотии.-влязох в столовата, а приятелката ми не спря да се цупи.-А и още нещо. Едно момче, не цяло училище.
-Права си. Съжалявам.-каза, когато се бяхме приближили до редичката за храна. Погледнах съжалителнито и лице, сле словото се усмихнах криво.
-Няма проблем.-казах и мръднах крачка на пред. Взех една табла, в която сложих един бургер и картофки. Джес отново напълни чинията си със салати и плодове, а щом видя погледа ми, който беше безкрайно неитересован и скопично настроен, тя извъртя очи и дойде до мен.
Седнахме на масата на момчетата. Аз седнах до Мат, а Джес до Оли. Виждах яда в очите и, фалшивата и усмивка не може да го скрие. Но за сметка на това, Оли супер много се зарадва, че тя седи до него. Дъвчех картофа си, отговарях на безинтересните въпроси с прости ,,да" и ,,не"-та. Колкото да участвам в разговора, който беше безкрайно скучен. Бях твърде заета да размишлявам над обещанието на къдравото момче.
Един въпрос едва не ме накара да изплюя картофа си.
-Какво видя вчера в палатката?-попита Джес. Ох боже, изражението и беше отвратително. Опитваше се да ми натрие носа, знам ли? Очите и бяха свити, а усмивката и бликаше на самонадеяност и отчаяние.От кога приятелката ми започна да ме мрази? Толкова много въпроси, толкова малко отговори.
-Беше просто.....-замислих се какво да кажа, а в ума ми изплува само една подходяща дума.-Светулка. Беше просто една глупава светулка.-засмях се нервно и прокарах ръка през косата си. Мисля, ме ми повярваха.
-Ама разбира се. Трябва да си луда, за да повярваш, че е било дух.-процеди през зъби Джесика. Е сега вече изплюх картофа.
-Чакай, как ме нарече току що?-попитах, като оставих бургера си на таблата обратно.
-Това ще свърши зле..-издиша Мат, а Оли само се изправи, като изпука пръстите си. Защо изобщо го направи, та това няма никакъв смисъл.
-Нима съм луда?-засмях се без какпка хумор в гласа си.-Предпочитам да съм луда, отколкото страхлива.-заядох бургера си отново, но апетита ми се замести с гняв, за това се наложи да го оставя за сега.
-И от какво ме е било страх? Всеки случай не е било това, да загубя девствеността си.-и ето я старата Джесика. Въздъхнах, за да се успокоя. Но не се получи, а всякаш думите сами започнаха да излизат като водопад от устата ми.
-И кое му е страшно на това? Та ти се уплаши от една светулка. И не намесвай девствеността ми, защото за разлика ит теб не съм я загубила от момче, което не знае, че същестувам.-намигнах и, а следващия момент се обърнах към масата на които седяха хората от групата на спортистите. Там седеше и Елиът-капитана на отбора по баскетбол, а и точно момчето отнело невинността ма Джес.
-Хей Елиът!-провикнах се, а щом той се обърна остана малко изненадан.
-Слушам?-попита объркано, а аз се засмях.
-Помниш ли Джесика Стюарт?-попитах, а той повдигна ръмене.
-Не, защо? Всъщност, трябва ли?-той се засмя, което накара и групичката му да се засмее. Той си даде 5 с някакво момче, след което изчаках отново да насочат вниманието си към мен.
-Оу, ами случайно отне девствеността и преди две години.-обърнах се към Джесика и и се усмихнах.
-Кучка!-извика тя. Това в очите и сълзи ли са? Засмях се. Просто стоях и се смеех на среща и.
-Луда, при това.-казах, след което взех раницата си и станах от масата. Интересното беше, че Оли ме последва. Очаквах, че Мат ще тръгне след мен, но защо? Хари излизай от главата ми, влияеш ми зле.
-Това беше лошо, Сали.-каза той с крива усмивка. Днес никой не ме е наричал по име, което е добре. И без това не харесвам името си.
-Омръзна ми, тя да се държи като боклук с мен. Нека види какво е. Та тя ми се сърди, че Мат говори с мен.-говорех с цигара в устата, жестикулирайки. Извадих заплаката от джоба си и запалих цигарата.
-Не знам какво да кажа.-усмихна се неловко.
-Аз знам. Съжалявам, че ще те оставям, но ше си тръгвам. Много ядове ми се насъбраха.-издишах струя въздух, сле скоро загасих фаса в една от плочките.
-Няма проблем.-той ме прегърна, казах му чао и се качих в колата си, където единствено можех да избягам от всичко.
-------/-//--//
Това е новата глава! Надявам се да ви хареса, не е редактирана.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ИАН (мат) ОБИЧАМЕ ТЕ 💖💖💖💖💖💖💖
Не забравяйте да коментирате и гласувате 💖❤️❤️💖
ВИ ЧИТАЄТЕ
Hello Babygirl
Acak-Хора?-извиках, но без успех. Перфектно. Приятелите ми ме бяха изоставили сама, в изоставен лунапарк, на пълнолуние. Божичко умирах от страх. Нямах нито обхват, нито батерия. Чух шум зад себе си. Обърнах се бавно, задържах дъха си и отворих очи. ...
