Hello Babygirl

Chapter 9-We have felings too, Sali.

Не помня кога последно си прекара толкова добре! Но за жалост всичко свършва утре, тъй като трябва да се завърна в училище. Хубавата страна е, че ще видя Мат. И мисля да направя нещо особено, тъй като той няма кой знае колко интерес към мен, но с Хари сключихме сделка, тъй че..

Станах от леглото, тръгвайки към банята. Разказах на Джесика преживяването ми на нова година и тя каза, че просто трябва да не държа толкова много на нещата и да бъда себе си. И беше права. Твърде много напрежение.

Измих лицето и зъбите си, след което реших да се гримирам.
Подчертах веждите си, сложих си спирала и се усмихнах на себе си.
Взех едно листче, на което написах ,,Не дръж на тия работи"
Странно, но го закачих над огледалото и се усмихнах отново.
Аз съм Салем! Аз няма да бъда повече тъжното момиче, което се чука с демони!
Така казано звучи странно.

Облякох дънките си, една черна тениска с бели надписи и вързах косата си на опашка. Весело слязох по стълбите, а щом погледнах часа очите ми се извъртяха по най-баналния начин. Сериозно ли беше 06:30 сутринта?

Реших да си направя закуска и кафе. Една дума през ума ми. Палачинки.
Включих кафемашината и започнах да вадя нужните ми продукти.
30 минути по-късно третата палачинка беше сложена в чинията ми, а кафето почти изпито. Пуснах телевизора на музикалния канал и усилих музиката на макс. Не ми пука, че щях да събудя целия квартал.
Нарязах няколко ягоди, една ябълка и един банан, поставих ги в купа и сложих малко киви. Боровинките само намериха пътя в купата при другите плодове. Извадих буркана с нутела и намазах една от палачинките.
Доизпържих останалата част от палачинките, изключих котлона и сложих в миялната всички прибори, които използвах.

Познатия глас на Fetty wap прозвуча в ушите ми с една от любимите ми негови песни-679.
Запях с цяло гърло, докато не реших да хапна една ягода, която заглуши гласа ми. Тананиках мелодията на песента, а телефона ми позвъня.
-Луи?-прочетох на глас, повдигайки вежда. Затворих, качвайки се на втория етаж.
-Какво искаш?-попитах, връхлитайки в стаята му. Веднага съжалих за действията си тъй като той се обличаше.
-Нaмали.-поясни с дрезгавия си глас.
-Добре.-подсмихнах се и изтичах до стаята си. Взех големия буфер, едва не се пребих, докато го влачех по стълбите, но важното е, че оцелях.
Поставих го до телевизора и го свързах. Прозорците на къщата се тресяха. А беше едва 08:00.
Усмихнах се доволно и пуснах любимата си песен на Melanie Martinez, започвайки да пея с цяло гърло.
-My friends don't walk, they run. Skinny dip in rabbit holes for fun. Popping popping balloons with guns.-Недоволния Зейн спря музиката.-Ъгх.
-08:30 е.-измрънка той.-Спри музиката!
-Няма.-усмихнах се, завъртайки се.
Зейн хвана лакътя ми, обръщайки ме рязко към него. Разтоянието между нас беше съвсем малко. Можех да усетя дъхът му, разбиващ се във врата ми. Несъзнателно прехапах устна, карайки момчето срещу мен да се усмихне. Хубаво Зейн, ще играя играта ти.
Подсмихнах се подло, надигайки се на пръсти.
-Спри музиката.-прошепна тихо той.
-Няма.-прошепнах срещу устните му, поглеждайки ги. Самодоволна усмивка се настани на устните ми, когато рязко се отдръпнах, дояждайкк закуската си.
-САЛЕМ МОЖЕ ЛИ ДА ДИ ПОГОВОРИМ?-извика Луи, ръкомахайки. Извъртях очи, спирайки музиката.
-Какво сега?-попитах объркано.
-Какво беше това с Зейн?
-Нищо?-попитах обратно, повдигайки веждата си.
-Добре..-усмихна се.-А харесваш ли го?
-Не.-извъртях очи и се сопнах.
-Щяхте да се целунете.-изсмя се той подигравателно.
-Нее.-засмях се-Просто го дразнех. А и знаеш, че искам само Мат.
-А какво беше онова с Хари?-попита объркано.
-Нищо.-отсякох рязко.
-Добре..-повдигна ръмене, хващайки една ягода.-Само да знаеш, че той те харесва.
-Напротив.-извъртях очи.-Все пак той е демон.
-И ние имаме чувства, Сали.
-Знаеш ли Луи, няма как да оцелея в училище без теб.-засмях се тихо.-Заеми някакъв постоянен образ и идвай с мен.
-Дадено.
***
Хвърлих се на леглото, пускайки музика на лаптопа си. Колкото и страно да прозвучи, отворих търсачката на юъуб, пишейки One Direction.
Пуснах производна песен от най-новия албум, Love you goodbye.
Заслушах се в гласовете на всеки един от тях. Но това не беше за дълго, тъй като Зейн връхлетя в стаята.
-Какво искаш?-попитах, извъртайки очите си.
-Да не слушаш този албум.-засмя се, хвърляйки се на леглото до мен.
-Хайде да гледаме филм?
-Кой?-попитай, затваряйки вратата.
-То следва.-усмихна се подло.
-Няма да гледам ужаси, Зейн.-казах, извъртайки очите си.
-Чух разговора ви с Луи.-погледна ме право в очите.
-Може ли да дойда в училище с теб? Вече намерих образ.-каза тихо.
-Разбира се.-засмях се, а той се усмихна и излезе от стаята.

-------------------
Кратка глава, която е затишие пред бурия.
Нямам търпение да чуя предположенията ви за следващата глава и мнението ви за тази :з
-Ани хх