Беше деня преди Коледа. Хари ме беше предупредил, че с момчетата ще ми правят компания, затова им бях благодарна. Те нямаше да отидат около семействата си, щяха да стоят с мен.
-Хари.-казах на глас, а момчето застана пред мен, усмихвайки се.
-Какво има?-попита тихо, а аз се усмихнах.
-Повикай момчетата, за да им кажа плана за довечера.-след думите ми, четирите момчета застанаха срещу мен, усмихвайки се.
-Ще ви помоля да вземете елха.-след изказаното от мен, лицето на Найл светна.-Аз ще отида на пазар, вие купете елха. Ще ви оставя пари...-заговорих, но Лиъм ме прекъсна.
-Нищо няма да ни даваш!-запротестира.-Хайде момчета, отиваме да купим елха и сладки!
Момчетата се изпариха, оставяйки ме с объркано лице. Повдигнах рамене и слязох по сълбите. Поразтребих трапезарията и освободих място за елхата. Извадих кашона с гирлянди, който майка ми ми прати миналата година и започнах да украсявам.След като украсих стълбището и прозорците, извадих друг кашон. Имах малка импровизирана елха, но преди време я изхвърлих. Откакто живеех сама, коледите ми ставаха по следния начин:
Ставам от леглото, обличам си пижама, хващам голяма кофа сладолед и гледам филми.
Но сега щеше да е различно. Сега, щеше да е друго. Нямаше да се тъпча със сладолед, щях да съм щастлива.
Качих се по стълбите и по най-бързия начин се преоблякох. Приведох косата си в нормален вид и грабнах протмонето и ключовете от бракмата си. Не ме разбирайте по грешно, обичам тунинговането си Ауди, но ти вече е старо.
Карах към магазина с бясна скорост, защото беше доста далеч. Натиснах педала до дупка, оставаше ми малко. И най-сетне когато пристигнах на бегон взех количката, започвайки да слагам продукти вътре. (Не знам какво имаше в това кафе, но бях прекалено ентусиазирана)Както и още ускраса. Лампички и декоративни снежни човеци намериха пътя си към касите.
Платих сметката си и натоварих покупките в багажника. До хипермаркета, малко по-надолу имаше мол, в който щях да се отбия. Исках да взема на момчетата подаръци. Но не знаех какво щяха да харесат. Сложих слушалките си и завих за последен път.
На Найл можех да му взема пуловер, от онези грозните. Ирландецът ги харесваше, а и му отиваха. Решено е. Взимам пуловере за Найл. На Зейн, може да му взема продукти за коса. Наистина се грижеше за нея. Луи обичаше футбол. Най-вероятно има хиляди топки, но и аз ще му взема една, на Арсенал. Както и вратарски ръкавици. Лиъм..хм. Той изглеждаше най-зрял от тях, а това усложнява нещата. Дали ще хареса шапка? Не, по-добре не.
Костенурка? Не, това не е добра идея. Може би, трябва да взема пуловер и на него. Колан? Що за малумна идея? Ще му взема шал! Не. Лиъм обича животните. Като се замисля, костенурка е добра идея, но той е дух.
Разхождах се из магазина, мислейки какво по дяволите да му взема? КОЛИЧКА С ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ! Това е перфектно. Влязох в магазина за играчки, насочвайки се към количките. Имаше аудита, мерцедеси, беемвета, имаше и камаро. Но някак червеното Ферари ми хареса най-много. Взех го набързо, заедно с няколко листа опаковачна хартия, панделки и тръгнах да си ходя. Ами подарък на Хари? Стоях като вцепенена на ескалаторите с торби в ръка.
Хм..може да му взема часовник. Но часовник не се подарява. Може би трябва да му взема пръстен. Но той има доста. Дали часовник не беше добра идея? Щеше да ми даде пет цента, след това. Да, щях да му купя часовник.
Качих се по ескалатора, влизайки в една бижутерия. Мисля, ме се казваше ,,Сваривски", но не обърнах особено внимание на името.
-С какво мога да ви помогна?-попита още с влизането ми, мъж на около 40 години.
-Търся часовник. Мъжки.-усмихнах се, а търговеца кимна и ми посочи една витрина.
-Харесвам този.-посочих го, Келвин Клайн, сребърна каишка. Беше кръглал и наистина много ми хареса. (Не знам как да го опиша, погледнете снимката хд)-Ще го взема.
Платих сумата от 200 долъра и се насочих към паркинга.
Натъпках подаръците в багажника, при храната и украсата. Заех шофьорското място и се запътих към къщата си.
ГТНХАРИ
ВИ ЧИТАЄТЕ
Hello Babygirl
Random-Хора?-извиках, но без успех. Перфектно. Приятелите ми ме бяха изоставили сама, в изоставен лунапарк, на пълнолуние. Божичко умирах от страх. Нямах нито обхват, нито батерия. Чух шум зад себе си. Обърнах се бавно, задържах дъха си и отворих очи. ...
