Аз съм Джена.Родителите ми - Джон и Ванеса ме изпращат в по-различно училище.Училище за магия. Там обикновено влизат деца които те първа откриват силите си. С една дума които са се издали пред хората какви са.Аз съм една от тях.Оплесках едно любовно заклинание и нашите разбраха. Бяха непреклонни и ме записаха в гимназия „Ричмънт". Училището е на отдалечен остров и по пътя стомахът ми се беше свил на топка в самолета.Слязохме от самолета и взехме такси.Нашите се вълнуваха повече от мен.Изобщо не се радвам къде отивам.Мисля,че родителите ми нямат търпение да се отърват от мен.А най-лошата новина е,че ще бъда в това училище до 18 а сега съм на 16.С една дума моят затвор до пълнолетие.
Погледнах в дисплея на телефона си. Нямах никакъв обхват.
- Мила!пристигнахме.
С нежелание вдигнах поглед от телефона и погледнах през прозореце. Като се замисля Ричмънт не изглежда чак толкова зле.Поне отвън.
-Хайде Джена- възкликна мама
Излязох и застанах отстрани като малко наказано дете.
Баща ми ми подаде куфара и се усмихна.
-по весело го карай принцесо.
-Добре баща ми
-Пък и ще се прибираш за празниците.Не го приемай като наказание,че си тук.Така е най-добре за теб. Да разбереш каква си.
-винаги можеш да ми се обаждаш - ведро каза мама.
След тези думи се качиха в колата и потеглиха. Направо ме зарязаха тук.
Обърнах се й се загледах в сградата. Имаше доста новодошли ученици.Бяха се събрали пред входа и гледаха някакъв списък.Стана ми любопитно и птидох при тях.Някой ме погледнаха все едно бях извънземно а други ми кимнаха с поглед.Загледах списъка.Беше разписание на стаите.Разтърсих името си но ненамирах нищо. Ами ако нашите не са ме записали и просто ме оставиха тук?! Покрай мен мина висока жена с смешем висок кок.Пришичаше ми на учител.
-Извинете!
Тя.спря и се огледа кой я вика.Забеляза ме и ми се усмихна.
-Да?
- В този списък не ми пише името и...
-Как се казваш момичето ми ?
-Джена. Джена соломон.
- Ти си се записала в последния момент.Но мога да ти намеря стая. Ела с мен.
Кимнах в отговор и я последвах като малко дете.
Влязохме в училището и де заизкачвахме по стълбите.
Някой от учениците видяха,че съм нова и ме гледаха с любопидство. Качихме се на третия етаж и тя рязко спря.Едвам не се бутнах в нея.
- търси стая 24 мисля,че тя трябва да е свободна.
-Мерси.
-Няма проблем.Правим всичко за учениците си.Особенно за по специалните.
Това беше странно. Не търсех дълго стаята и влязох без да почукам.
Веднага съжалих за решението си щом виждам това пред себе си.
-Извинете...
