Гледах и не вярвах на очите си. Имах чувството , че сънувам. Това неможеше да се случва. Пред мен стоеше Дженифър. Тя беше момичето заради което бях в това училище. Тя беше момичето чието любовно заклинание обърках. Тя стоеше на вратата и ме гледаше с убийствен поглед. Изглеждаше доста ядосана. Приближи се към мен а аз стоях и я гледах.
- Радваш ли се да ме видиш ? Помниш ли ме ? Мислеше , че ще се измъкнеш просто ей така ли ? Е, ако мислиш така страшно много грешиш - повиши тон срещу мен.
- Какъв ти е проблемът ? - попитах
- Можеше поне да опиташ да ми помогнеш. Заряза ме просто ей така. Измъкна се най - нагло.
Побързах да изляза от стаята. В момента тя беше единствения човек когото искам да видя в момента. Крис хвана ръката ми и ме погледна. Пуснах ръката му и минах покрай Дженифър. Усетих, че опита да ме съпне и рязко се обърнах лъм нея. Изкара ме извън нерви. Тръгнах заплашително към нея.
- Много внимавай как се държиш с мен. Не знаеш на какво съм способна.
- Да те видим.
Тъкмо да замахна към нея и Крис ме спря. Задърпа ме към изхода като ядосан родител на детето си. Изкачихме се и вече бяхме навън. Тъмнината се беше възцарила из цялата гора и само луната правеше обстановката красива по особен начин.
- Какво забога стана там долу Джен ?!
- Името ми е Джена и теб не те интересува - казах ядосано докато вървях към училището.
- Напротив ! Интересува ме !
- Ооо така ли ? От кога почна да се интересуваш от мен ?
- Какво имаш впредвид ?
- Познаваме се от няма и няколко часа , а вече ти се иска да не се бях разждала !
Виждах училището в далечината.
- Защо мислиш така ?
- Остави ме !!
Вече бях пред входа на училището. Бързах да вляза но той ме спря. Обърнах се и го погледнах. Той стоеше срещу мен и ме погледна. За пръв нямаше и следа от типичната му ехидна усмивка.
- Добре. Няма да те притеснявам повече. Ако размислиш , знаеш къде сме.
Стоях там и го гледах безмълвно. Просто гледах как се отдалечава отново към гората. Почувствах се някак зле от нещата които му наговорих в яда си.
Крис спря и се обърна към мен. - Ако ще съжалявам за нещо то нека да е за това -
Побърза да се приближи. Почти не усетих кога дойде толкова бързо до мен. Присна ме към него и ме целуна. Целувлата му беше нежна , идваща от сърцето. Аз отвърнах и целувките станаха по страстни и по дълбоки. Леко се отдръпна и ме погледна. Тъмните му почти черни очи бяха толкова красиви. Усмихна ми се и се оттегли. Стоях и не знаех какво се случваше. Качих се нагоре по стълбите и влязох в стаята. Дори нямах представа колко е часът но не ми и пукаше. За мой късмет нямаше никой в стаята. Отидох и погледнах през прозореца. Крис не беше там. Единственото за което мислех е за целувката. Какво го накара да го направи ? Нещо в това момче ме привличаше по необяснимо странен начин.
Чуха се писъци от етажа. Какво ли ставаше ?
Излязох и последвах писъците.
Идваха от стаята в края н коридора. Влязох и заварих 2 момичета. Изглеждаха уплашени до смърт.
- Какво има момичета ?! - Попитах ги
Посочиха ми някаква стая срещу тях. Предполагам банята. Не грешах. Огледах се. Във ваната лежеше безжизнено момиче а аколо нея имаше кръв. В ръцете си държеше книга с черна корица. На корицата беше нарисуван феникс. Нямах представа какво става. Погледнах момичетата. Тях ги нямаше. Погледнах и към ваната. Мъртвото момиче не беше там. Помислих , че полудявам. Погледнах към огледалото зад мен. Едва не ми изскочи сърцето от ужас. Момичето стоеше зад мен. Цялата беше покрита с кървави петна , а очите й бяха катранено черни.
Не можех да помръдна. Сякаш нещо парализира тялото ми. Не можех да отместя погледа си от очите й. Сякаш времето беше спряло....
Какво мислите ? За мен е важно мнението ви.
