Всички вече бяха по леглата потънали в дълбок сън. Само аз неможех да мигна.Чудя се къде ли е кухнята тук ? Обичам да си правя среднощни закуски. Станах от леглото и опитах да отворя вратата колкото се може по тихо за да не събудя Ема,Дестини и Нора.В коридора беше доста студено и тъмно. Като от филм на ужасите.Имаше лампи за осветление но не бяха особенно много и по-голямата част беше обгърната в мрак.
Тръгнах надолу по коридора. Ако знаех,че ще е толкова тъмно щях да си взема фенерче. Предполагам,че на този етаж и нагоре са спалните значи трябва да търся на дошниъе етажи. Беше доста зловещо. Опитвах да вървя тихо. Неисках някои учител да ме завари да се скитам по коридора особенно след като не познавам почти никой. Слязох тихо по стълбите.Едно от стъпалата изскърца и сигурно оглуши два етажа надолу. Замръзнах на място. Чу се отваряне на врата. Някой идваше към мен. Побързах да сляза тихо и влязох в първата стая която видях. Затворих я тихо след себе си и се успокоих,че не ме хванаха. Но като се замисля по добре да ме бяха. Нямаше да изпитам този огромен срам който изпитвам сега. Пред мен заварих момиче и момче който определено се натискаха доста добре. Ужас! Какъв е тоя късмет все да заварвам хората в неудобни моменти. Господ ме мрази.
- Хейй!!! - изчезвай от тук
- Извинете....
Боже какъв късмет имам. Дано не се засичам с тях повече. Явно и на този етаж са спални. Последния ми шанс е на долния. Какво училище само. Майка ми ми разказваше,че е толкова елитно а аз дори немога да намеря кухнята. Какво ли остава за банята и тоалетната.
Опитвах се да слизам максимално тихо. Сигурно приличам на нинджа отстрани. Веднага щом се озовах на долния етаж се успокоих. Беше доста по осветено и приветливо. Имаше големи високи врати които се отличаваха доста от другите. Отворих ги и вътре беше трапезарията. Всичко беше в огромни размери. Беше на няколко етажа и на всеки имаше дълга маса около 10 метра и столове с високи облегалки. Беше много осветено. Имаше голям полилей който се набиваше на очи. За пръв път попадам в толкова голяма трапезария.
-.Харесва ли ти ?
Срещу мен на масата седеше момче очевидно по голям от мен. Носеше черна блуза и дънки. Изглеждаше сладък.
- Да много е хубаво.
- Защо си тук.
- ами...
- Нека позная - и ти обичаш среднощни закуски ?
- Да.
- ела седни при мен.
Запътих се към него. Изглеждаше доста мил. Седнах на два стола разстояние от него.
- е какво ти се хапва ?
- Незнам. Едвам намерих пътя до тук така,че съм съгласна на всичко.
- Добре тогава.
Той плесна с ръце и пред мен се сервира парче шоколадова торта с чаша мляко.
- Използваш магия. Не е ли забранено така извън часовете ?
- Така е. Но правилата са за да се нарушават.
Опитах от тортата. Беше великолепна на вкус.
- Е... Как се казваш ?
- Джена
- Аз съм Арън. Приятно ми е.
- и на мен
- В коя стая си ? - попитах
- 25 а ти ?
-24
- Интересно. Как не сме се засекли.
Усмихнах му се.
- имаш ли си приятел ?
- Не.
- А приятелка ?
Какви са тези въпроси ? Голям досадник ще се окаже.
- Аз ще тръгвам.
- Почакай де.
- може да се видим утре.
Отправих се към вратата. Той ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си. Бяхме толква близо един до друг,че усещах сърцебиенето му.
- Остани.
- трябва да се качвам.
- Хайде де. Или предпочиташ студения и тъмен коридор където ако те хванат става лошо. Тук наказанията са доста сурови. А тук не идва никой вечерно време. Някой натисна бравата на вратата. Канеше се да влезе. Май сега ще разбера колко са сурови наказанията тук...
