Немога да разбера защо избра точно мен. Първия винаги е най-прецакан.Пристъпих напред.
- Е мила. Кой е най-големия ти страх ? Но бъди чесна за да направим правилни изчисления.
- Паяци
Сърцето ми щеше да изскочи. Огромна космата дебела тарантула се изправи срещу мен.Бях пред инфаркт.Вцепених се. От страх съвсем забравих какво трябва да правя. Добре. Трябва да се стегна. Съсредоточих се и опитах да използвам силите си. Чух, че всички ахнаха учудено. Какво става. Сугурно ми се смеят , че немога нищо. Изведнъж блесна силна бяла светлина. Заслепи всички наоколо. Усещах ,че силата напира в мен. Усещах я във вените си.Погледнах към страха си - тарантулата. Погледнах я и насочих силата си срещу нея. Видях как я изпепелих и нямаше и следа от нея. Чувствах се толкова силна. Така все едно светът е в краката ми. Започнах да се чудя защо всички ме гледат така. Огледах се. Какво !?! Това не е реално. Аз съм птица - феникс. Чела съм много за тях. Незнаех,че е възможно. Това е най - рядкото магическо същество й е голям дар. Полетях високо във въздуха. Видях погледите на другите. Бяха изпълнени със страхопочотание. Издигнах се толкова високо,че видях острова на който се намира училището. Беше заобиколен от гъста гора а след нея море. Явно е трябвало да гледам пътя докато идвах.видях погледнах надолу към другите. Изглеждаха като малки черни точици. Погледнах по-зорко. Зрението ми беше толкова добро,че ясно виждах всички. Даваха ми знак да сляза долу.Изпълних желанието им. В момента в който слязох всички ме гледаха с изумление.
- Мисля,че е ясно какво си. Използвай силите си мъдро. Има и други предимства да си феникс които ще разбереш в часовете. Сега можеш да вървиш.
Кимнах в отговор. На влизане видях Арън.
- Здравей Соломон
- От къде знаеш фамилията ми?
- Имам си своите начини. Преди малко беше супер. Справи се добре.
- гледал си ?
- Разбира се.
Той се приближи към мен.Беше толкова близо, че можех да видя отражението в зелените му очи. Нежно преплете пръстите си с моите.
Погледна ме с толкова мил поглед , че направо се разтопих.
- За тази вечер остава ли срещата ?
- не
- Ще те чакам.
- Ще има много да си чакаш.
- Джена защо се дърпаш. Не те разбирам. И двамата се привличаме по някакъв начин. Това е факт независимо дали го приемаш или не.
- За какво привличане говориш ?!
- това е истината.
Подминах го и де заизкачвах нагоре по стълбите. Той ме последва.
- Моляте ела тази вечер. Наистина те моля.
- Защо ?
- Защото искам да те опозная. Знам , че се познаваме от много малко време но нещо от вътре ми казва , че ако се откажа много ще съжалявам.
Погледнах го. Мисля , че беше искрен. Пък и нищо лошо не ми е направил човека. Бяхме пред стаята ми.
- Ще дойдеш ли ?
- Ще си помисля
Влязох в стаята си. За мое щастие нямаше никой. Седнах на леглото си. Какво мо се случваше ? Не трябва да се влюбвам в него. Просто не трябва. Някакво момиче влетя в стаята ми.
- Извинете. Обърках стаята - каза притеснено тя.
- няма проблем. В коя стая си ?
- 20 тя е малко по надолу.
- мерси
- Чакай!
- Да ?
- Как се казваш ?
- Елза
- Аз съм Джена.
- Ти ли си онази птица която видях преди малко ?
- Да
- Ако искаш ела някой път в стаята ми. Може да е забавно.
-.Ще го имам впредвид.
Отново останах сама. Всички още бяха навън. Излязох от стаята си й почуках на вратата на Арън. Отвори ми и лицето му засия от радост.
- Влез
Минах покрай него и влязох в стаята му. Какво правя ? Не трябваше да го правя.
- Дойдох за да ти кажа две думи.
-Слушам.
- Мисля , че трябва да спрем да общуваме. Не е правилно.
- Мисля , че.мога да променя мнението ти.
- Чуй ме. Просто не е правилно...
Докато говорех Арън ме целуна явно за да замълча. Аз отвърнах на целувката. Целувките му бяха нежни и топли.Вдигна ме и се понесохме към леглото. Той пъхна ръката си под блузата ми. Допирът му разтапяше всяка част от мен. Целувахме се лудо и страстно. Какво правех забога?! Уж дойдох за да прекратя всичко с него а се озовах в леглото му. Някой почука на вратата. Той не обърна внимание. Явно искаше да продължим.Тъкмо да влезе някои и тои замахна с ръка и заключи вратата. След това с друг размах на ръката си пусна щорите.
- какво правим ?
- Не ти ли харесва ?
- Не , че ме ми но не избързваме ли ?
Той спря и ме пигледна мило. Погали нежно бузата ми.
- Неискаш да бързаме ? Добре.
Усмихнах се. От една страна ми беше приятно да си стоим така.
- И на мен ми е приятно да си стоим така Соломон.
- Какво ?? От къде...
- Чета мисли. Нщо което явно не съм ти казал.
Сега стана неудобно. Потънах в земята от срам. Той усети това затова леко се отмести и ме гушна.
- Ти си най - прекерасното момиче Соломон. Нядявам се да го знаеш.
