Все още стоях пред онова огледало. Излязох в паника от стаята. Незнаех какво се случваше. Влязох в стаята си треснах вратата и я заключих. Имаше промени за които незнаех. В стаята седеше момиче което много приличаше на онова от огледалото но беше по красива. Черната и леко къдрава коса се спускаше до кръста й. Прекалено бялата й кожа и ярко сините очи изглеждаха някак магично под фона на луната. За първи път виждах това момиче.
-Как се казваш ? - попитах
- Миранда, но мисля че сте объркала стаята.
Замислих се. Явно времето наистина е било спряло. Но незнам какво се е случило през този период. Какво съм пропуснала забога ?!
- Извинявай но щом не съм в тази стая знаеш ли в коя съм ?
- Да. Учителските стаи са два етажа нагоре.
- Учителските ?
- Ами , да. Доколкото знам вие сте нова.
- Мерси. -Излязох потресена от стаята. Това трябва да е сън. Не е реално. Какво не знам ?!
Качих се на този „ Учителски етаж ”. Не знаех в коя стая съм. Забелязах, че на стаите има табелка с името на човека на стаята. Разтърсих се и видях моето. Влязох и зартворих вратата след себе си. Видях телефон до леглото и реших да се обадя на мама. Но вместо нея вдигна непознат мъжки глас.
- Кого търсите ?
- Ванеса.
- Да не би да е Ванеса соломон?
- Да.
- Тя е безследно изчезнала. Вече от 3 години.
- Ами Джон ?
- Той почина преди година.
Затворих телефона. Бях пропуснала изчезването на майка ми и смъртта на баща си. Сякаш бях изпуснала целия си живот.
- Някой влетя в стаята ми. Погледнах и мисля че беше Крис. Беше се променил коренно. Изглеждаше още по красив. Погледна ме и седна до мен.
- Какво ти е ?
- Разбрах , че майка ми е изчезнала преди 3 години а баща ми е починал.
- Това някаква шега ли е. С теб бяхме на.погребението на баща ти заедно. И заедно участвахме в търсенето на майкати.
Гледах и незнаех какво да кажа.
- Знам че е откачено но помниш ли деня в който ме целуна за пръв път.
- Да. Беше отдавна.
Разказах му за случилото се с онова момиче от огледалото. Той ме погледна със сериозен поглед и след малка пауза избухна в смях.
- Не е смешно !
- виж моляте не ми е до шеги. Трябва да водиш час. Погледнах го с отчаяние. Той ми подаде ръка и го последвах. Заведе ме на двора. Там стояха ученици и по всичко изглежда , че чакаха нещо и май това „ Нещо ” бях аз.
- Късмет - прошепна ми той и леко ме бутна за да продължа напред. Аз бях учител. Учител...тази мисъл се запечата в главата ми докато вървях към класа. Те ме видяха и ми направиха път да мина. Застанах пред тях и незнаех какво да кажа. Всички ме гледаха втренчено и мълчаха.
- Е деца...някой знае ли какво ще правим сега ?
- Да. Казахте ни , че ще се учим да яздим Грифон.
Какво за бога ?? От гората се чу шумолене и всички съсредоточиха погледите си. От там излезе голяма птица. Беше изключително красива. Приличаше на орел но доста по голямо. В какво се бях забъркала ? Погледнах към децата. Някои ги беше страх а други бяха любопитни и нямаха търпение да опитат. Докато се взирах в погледите на учениците не забелязах кога грифонът се беше приближил на няма и метър до мен. Не знаех какво да правя. И аз като тях незнаех нищо. Отдръпнах се от птицата и отново погледнах към децата.
- Добре ученици , днес ще правим нещо друго.
Видях че всички правят път на някого да мине и съсредоточих погледа си към тях. От там се показа Миранда - момичето от снощи. Застана пред мен и ме погледна.
- ти можеш
Какво ???? Аз ли полудявам или чух глас в главата си ????
- не се издавай , че ме чуваш. Знам , че можеш да проведеш урока. Можеш го.
Това вече е откачено. Отново ги погледнах. Явно трябваше да избера кой да опита пръв. Видях едно момче най - отзад и избрах него. Изглежда другите не бяха доволни от избора ми.
Момчето беше високо и с красиви зелени очи. Погледна ме с поглед който ми казва , че съм сгрешила да избера него.
- Как се казваш ?
- Ник
Грифонът беше срещу нас и гледаше недоверчиво към Ник.
- Сега стой и го остави той да дойде при теб. Не прави резки движения това ще го ядоса.
Отдалечих се малко и погледнах грифона.
Продължаваше да гледа скептично към момчето. Започна да се приближава бавно. Изглеждаше,че Ник никак не иска да докосва животното. Точно когато грифонът се беше приближил максимално Ник отказа да го докосне.
- Давай Ник! Той те харесва.
Въпреки всичко грифонът настояваше да го докосне. Ник отвърна на желанието на голямата птица но в този момент всичко се обърка. От докосването му птицата замръзна на място. Децата не изглеждаха учудени.
- Всички приберете се по стаите си !!
Разотиваха се и аз се втурнах към грифона. Ник стоеше безмълвно до нея.
- Какво направи ?!
- Винаги става така...От съм природно бедствие.
- Как да й помогна
Той докосна птицата. Изведнъж блесня силна осветлителна светлина. Нямах идея какво става. И какво се случи пред това огледало. Трябва да се върна там от където дойдох и ще се започна от убийството на онова момиче...
