13 Глава

23 5 1
                                    

Нора мълчаливо продължаваше да търси книгата която ми трябва. Вървях до нея мълчаливо и я наблюдавах какво прави. Спря и загледа книгите. Измъкна една и ми я подаде.
- Това е което търсиш нали ?
Взех книгата и загледах корицата. Беше същата книга която четеше архиваря.
- Да
- По добре се махайте от тук.
-Ами ти ?
- Аз ще се оправя. Ти върви.
- Благодаря ти че ми помогна да я намеря но няма ли да питаш за какво ми е ?
- Не. Има неща които не е нужно да се знаят от всички.
Усмихнах й се и се отправих към Арън.
- Мн сте бързи.
- После ще говорим. Трябва да се доберем до стаята ми. Хайде.
Той ме последва и се затичахме по стълбите.
- Къде си мислите , че отивате господа ?
Спряхме на място и се обърнахме. Пред нас стоеше директорката. Само това ни липсваше.
- Какво правите по това време по коридорите ?
Опитах да скрия книгата зад гърба си.
Тя се приближи към мен.
- Какво криете г-це Соломон ?
- Нищо.
Тя дръпна ръката ми.
- държите се много странно Джена.
Какво ? Къде беше книгата ?! Какво става ?
-Качвайте се горе и да не съм ви видяла втори път тук.
- Да госпожо.
Със сведени глави отново се заизкачвахме по стълбите към стаите си. Влязох в стаята и Арън ме последва.
- Какво ще правиш с книгата Джен ?
- Ами...
- А тя къде е ? Нали я взе ?
- Да но изчезна в момента в който ни хванаха.
- Как така ?
- Не знам.
- Утре ще разберем.
- Да
Усмихна ми се и излезе от стаята. Какво ли стана с книгата ? Много странно. Погледнах към часовника. Беше 02:30 сутринта. Оправих си леглото и се опитах да поспя. Не мина много време и съня ми бе прекъснат. Отново.
В стаята беше тъмно и не можех да видя добре. Пред мен имаше някакъв силует. Като в „Предизвестена смърт" е . Опитах да стана и да светна лампата но силуетът се приближи изненадващо бързо. Е щом не мога да стана ще използвам магия. Какво ? И с това ли не става ? Стоях и гледах безмълвно. Приближи се максимално близо до мен. Насочи ръцете си към мен. Стъписах се от ужас. В ръцете си държеше някаква кутия. Внимателно я взех и погледнах към силуета.
- Какво е това ?
Изведнъж лампата се светна и мистериозната сянка изчезна.
Погледнах дървената кутия. Беше ми любопитно да я отворя но беше с малко катинарче .
Огледах я по - внимателно. Отстрани пишеше нещо но на друг език който очевидно не знам. Ще се погрижа никой да не я намери. Подът на стаята беше дървен. С помощта на магия махнах една от дъските и сложих кутийката там. Щом онзи странен силует я даде на мен значи не трябва никой да я намери. А относно надписа на кутията ще направя всичко възможно да разбера какво пише. И въпреки всичко все още нямаше и следа от книгата...


Кажете какво мислите в коментарите :-)

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Feb 06, 2016 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

ФениксътWhere stories live. Discover now